Българското здравеопазване е на път да направи сериозна крачка напред, като внедри иновативна терапия за превенция от заразяване с нелечима болест предавана по полов път. Предвижда се прилагане на предекспозиционна профилактика (ПрЕП) за ХИВ сред лица от уязвими групи.

Тази важна стъпка за намаляване на заболеваемостта е заложена в Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции, която бе одобрена преди месец и ще действа за периода от 2026 година до 2030 година. ПрЕП е подход обособен като самостоятелна "оперативна цел" в стратегическия документ, с което държавата официално признава нуждата от прилагането му.

Какво представлява ПрЕП и какъв е световният опит?

Предекспозиционната профилактика не е експеримент, а утвърдена световна медицинска практика. Още от 2014 г. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва ПрЕП като ефективен подход за превенция на ХИВ. Това става, след като конкретен лекарствен продукт – Tenofovir/Emtricitabine (TDF/3TC) – е одобрен за тази цел от Агенцията по храни и лекарства в САЩ (FDA). Две години по-късно, през 2016 г., той получава зелена светлина и от Европейската агенция по лекарствата.

Днес ПрЕП е приет като иновативна стратегия за ограничаване разпространението на вируса, като към 2020 г. над 130 държави по света вече са възприели и включили в националните си ръководства препоръки за неговото използване.

Как ще бъде въведен методът у нас? 

Още през настоящата година ще започне процеса по изработване на правила. Ще бъде създадена специална работна група, чиято основна задача е да изготви медицински и организационен протокол за провеждане на пилотни дейности по предоставяне на ПрЕП на лица от уязвимите групи.

Информационна кампания ще се провежда през целия период на програмата - ще стартира тази година и ще продължи до 2030г. Тъй като методът е нов за обществото ни, програмата предвижда организирането и провеждането на информационни кампании за ползите от приема на ПрЕП. Според заложените индикатори, в рамките на петте години ще бъдат проведени общо 5 такива кампании.

Кой ще отговаря за това и колко ще струва?

Водеща институция за въвеждането на иновацията е Министерството на здравеопазването (МЗ). В процеса обаче ще си партнират Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), лечебни заведения със структури за проследяване и лечение на лица с придобит имунен дефицит, както и неправителствени организации (НПО).

В официалния финансов план на Националната програма е заложен и конкретен бюджет за осъществяването на тази цел. Финансирането е планирано за 2027 г. и е в размер на 15 338,76 евро. Тези средства ще бъдат насочени към МЗ, НЦЗПБ, лечебните заведения и НПО, които ще реализират пилотните дейности.

Болестта в цифри

ХИВ вече не е "болест на младите". Статистиката разбива митовете, като през последните години групата на 40-49-годишните вече задминава тази на 20-29-годишните по новорегистрирани случаи на ХИВ. Нещо повече – нараства и делът на заразените лица над 50-годишна възраст. 

Докато епидемията от ХИВ у нас остава сравнително концентрирана (с около 4000 души, живеещи с вируса към края на 2024 г.), статистиката за останалите сексуално предавани инфекции бележи сериозен скок. Само за една година (през 2024 г. спрямо 2023 г.) в България се отчита:

  • Ръст на урогениталната хламидийна инфекция с близо 4 пъти (3,8 пъти).
  • Увеличение на случаите на гонорея с 57%.
  • Ръст на сифилиса с 14%.

Най-засегнати от тези инфекции са младите хора във възрастовата група 25-29 години, следвани от тези между 20 и 24 години. При ХИВ инфекциите най-висока остава заболяемостта сред 30-39-годишните, като в 85% от случаите през последните 15 години заразяването е станало по сексуален път. Особено тревожен е и фактът, че се увеличават случаите на вроден сифилис при новородени бебета.

Какво ново ще донесе програмата (2026-2030 г.)?

За справяне с предизвикателствата, държавата е предвидила бюджет от над 1.5 млн. евро годишно. Повече безплатни изследвания, като се предвижда освен за ХИВ, вече да има и за други болести като сифилис, гонорея и хламидия.

Планира се засилване на превенцията и при бременните жени.  Ще се улесни достъпът на бременни до безплатни изследвания за болести, предавани по полов път, за да се елиминира напълно рискът от предаване на инфекции (като сифилис) на бебето по време на бременността и раждането.

Предвиждат се и обучения в училищата. Ще се доразвие успешният подход „връстници обучават връстници“, чрез който млади хора ще информират своите съученици за начините за предпазване. Предвижда се и мащабна битка със стигмата и дискриминацията в обществото.

Пловдив и борбата с болести, предавани по полов път. 

Сексуалното здраве често е тема табу, но Пловдив се очертава като един от ключовите градове в страната, където битката с инфекциите се води най-активно. Според данните от предходния период на програмата (2021 г. – юни 2025 г.), екипи на неправителствени организации са успели да достигнат директно на терен до хиляди хора от най-уязвимите групи – младежи в риск, лица, употребяващи наркотици, и хора от маргинализирани общности, предоставяйки им жизненоважни услуги и изследвания.

Освен това, пловдивчани имат достъп до Кабинет за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС), който функционира към Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Пловдив. В тези кабинети всеки може не само да се изследва, но и да получи консултация как да се предпази.