Всеизвестно е, че заседналият начин на живот не е полезен за цялостното здраве, включително за здравето на сърцето. Средностатистическият човек прекарва около 10 часа дневно в седнало положение. Проучване, публикувано в списанието на Американския колеж по кардиология, показва, че седенето повече от 10 часа и половина дневно е свързано с повишен риск от сърдечна недостатъчност. Това се отнася дори за хора, които изпълняват препоръките за 150 минути умерена физическа активност седмично, пише Puls.bg .

Въпреки че е добре известно, че редовната физическа активност намалява риска от сърдечносъдови заболявания, ефектите на заседналото поведение върху същите заболявания са по-слабо изследвани. 

Проучването анализира данни от почти 90 000 участници на средна възраст 62 години. Резултатите подчертават необходимостта от ограничаване на заседналия начин на живот като част от стратегиите за превенция на сърдечносъдови заболявания.

Участниците, носили акселерометри за измерване на движение, показват значителна връзка между продължителното седене и риска от сърдечносъдови заболявания. При проследяване за осем години 5% развиват предсърдно мъждене, 2,1% - сърдечна недостатъчност, а 2% получават инфаркт.

При хората, които изпълняват препоръчителните 150 минути седмично умерена физическа активност, рискът от предсърдно мъждене и инфаркт, свързан със заседналия начин на живот, е значително по-нисък. Въпреки това, дори физически активните остават изложени на повишен риск от сърдечна недостатъчност при прекомерно седене.

Това показва, че макар упражненията да намаляват част от негативните ефекти на заседналото поведение, избягването на продължителното седене е от ключово значение за предотвратяване на сърдечна недостатъчност и смъртност.

Сред препоръките за минимизиране на риска са редовното раздвижване, използването на стоящо бюро и активното прекарване на част от деня. Намаляването на седящите часове дори само в някои дни също допринася за намаляване на риска.

Експертите подчертават, че замяната на седенето с лека физическа активност, като изкачване на стълби или повече ходене, води до кумулативни ползи за сърдечносъдовото здраве, дори ако пълно неутрализиране на ефектите от заседналия начин на живот не е възможно.

Сърдечната недостатъчност е хронично състояние, при което сърцето не успява да изпомпва достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на организма. Това води до задържане на течности, затруднено дишане и умора. Сърдечната недостатъчност засяга най-вече възрастни хора, като рискът се увеличава с възрастта, особено при тези над 65 години.

Основни рискови фактори са хипертонията, исхемичната болест на сърцето, захарният диабет и затлъстяването. Според данни на Световната здравна организация и други проучвания, сърдечната недостатъчност засяга около 1–2% от населението в световен мащаб, като честотата достига до 10% при хората в напреднала възраст. Това я прави водеща причина за хоспитализация сред хора над 65 години.

Предотвратяването на сърдечната недостатъчност изисква фокус върху контролирането на рисковите фактори чрез здравословен начин на живот и ранно лечение на съпътстващи заболявания като хипертония, диабет и затлъстяване.

Балансираната диета, редовната физическа активност, отказът от тютюнопушене и умерената консумация на алкохол играят ключова роля. Информационните кампании са от съществено значение за повишаване на обществената осведоменост относно рисковите фактори, ранните симптоми и значението на профилактичните прегледи. 

Чрез тях се насърчава отговорното отношение към здравето, което включва редовно измерване на кръвното налягане, следене на кръвната захар и холестерола, както и търсене на медицинска помощ при първи признаци на сърдечни проблеми.