Инфекция с бактерии, които не се повлияват от антибиотици, убива по един български пациент всеки ден. В Европейския съюз по тази причина се губят 25 000 живота годишно.

До 2050 г. жертвите в световен мащаб се очаква да бъдат 10 милиона души, като те ще са повече от покосените от рак. Разходите за лекуване на усложненията са 1,5 млрд. евро.

Шокиращите данни бяха изнесени на кръгла маса в Народното събрание на тема: „Антибиотиците: Използвайте отговорно”, а домакин на дискусията бе шефът на Здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова.

Тя посочи, че у нас неправилното самолечение с антибиотици е сред основните проблеми, защото те често се използват срещу вирусни инфекции, където не дават резултат. Друга грешка е, че често хората не спазват целия курс, който е предписан, а прекратяват лечението когато се почувстват по-добре. Така остават неизлекувани, а бактериите се приспособяват към лекарството.

Щетите от антимикробната резистентност са съизмерими с тези, които причиняват съвкупно грипът, туберкулозата и СПИН, заяви проф. Тодор Кантарджиев , директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания и национален консултант по микробиология.

Големият проблем за разпространението на антимикробната резистентност е когато недолекуван пациент бъде изписан от една болница и скоро след това приет в друга – така той става приносител на резистентните бактерии. Преди заразяването е ставало за 2-3 години, а сега – за няколко месеца.

Той посочи, че половината от антибиотиците в доболничната помощ отиват за лечение на нелечими с тях заболявания, като фаритгити, възпаление на ухото и др.

Най-големият проблем обаче е в болниците, които масово изписват широкоспектърни антибиотици, като така намаляват ефективността им. У нас това се прави два пъти повече, отколкото е в Европа, като по този показател страната ни е на четвърто място в ЕС след Гърция, Испания и Кипър. 

Употребата на антибиотици в извънболничната помощ е на средно ниво в ЕС, но напоследък също зачестява изписването на широкоспектърни, като цефалоспорин, например. Лекарите го правели, защото е евтин и се давал един път в денонощие и така се улеснявали майките. „Нас някога ни будеха посред нощ, за да ни дадат лекарство – пиеше се 4 пъти на ден, но антибиотикът беше тесноспектърен и не създаваше проблеми”, посочи проф. Кантарджиев.

Проф. Георги Михайлов, ръководител на клиниката по хематология посочи, че често лекарите нямат време да чакат антибиограма, затова започват лечение със широкоспектърни антибиотици.

По думите му, големият проблем е, че  фармацевтичните компании намаляват инвестициите в разработка на нови лекарства. Причината – липсата на възвръщаемост. Ако една компания в САЩ е инвестирала 1 милиард долара за разработка на нов антибиотик, то годишните продажби са за около 200-250 милиона долара. По тази причина има и фалити на компании.

Същият проблем посочи и д-р Данило Ло Фо Уонг, програмен мениджър за контрол на антимикробната резистентност от европейския офис на Световната здравна организация /СЗО/.   51 нови антибиотици са процес на разработка, като 33 от тях са срещу патогени с приоритет и само 9 са иновативни.  Едва две нови лекарства ще стигнат до пазара през следващите години.

Бойко Пенков, зам.министър на здравеопазването, обясни, че антибиотиците са разделени на три групи – достъпни, към които по-трудно се създава резистентност, наблюдавани и резервни, които са последната спасителна жилетка за пациенти със сепсис. Осем са антибиотиците от последния вид.

Антибиотичната резистентност е факт, който отнема човешки животи, а разходите за лечение на усложненията стават все по-големи. Те вече се изчисляват на 3,5 млрд. долара годишно. Но пък ще бъдат спестени 4,8 милиарда, ако се инвестира правилно в общообразователна програма по темата. 3 от 4 смъртни случая могат да се предотвратят, ако се инвестират 2 долара на човек годишно за информационни кампании,   посочи д-р Данило Ло Фо Уонг. 

СЗО е разработила глобален план за действие срещу антимикробната резистентност. Сред основните акценти в него са по-голямата информираност на хората, профилактика срещу разпространяването на инфекции, както и оптимална употреба на антибиотици, като за това бъдат информирани лекарите. Всяка държава трябва да разработи свои Национални планове,  като в Европа този процес е напреднал в различна степен – по тези планове вече се работи в Швеция и Великобритания, а само една държава още не е стартирала подготовката.

Борбата с антимикробната резистентност се води по няколко направления: Насърчаване на хигиената, прекратяване на прекомерната употреба, бързи тестове при заболяване, които да определят дали става въпрос за вирус или за бактерия, отложено изписване на антибиотик, медиини кампании.

Разработва се и глобален списък с бактерии, които са резистентни към антибиотици, който се допълва от всяка страна.

85 държави и една област са включени в системата за надзор GLASS.

За да бъде ефективна борбата обаче, хуманните лекари трябва да работят заедно с ветеринарите.  Предвиждат се ограничения за използването на антибиотици за поощрение на растежа при животните, забранява се и груповото третиране, като се преминава към индивидуално лечение, каза зам.министърът на земеделието д-р Янко Иванов.