Стресът е емоции, напрежение, тревога, притеснение. Той е сложна хормонална реакция, която се ръководи от мозъка, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, яйчниците и дори панкреаса. Стресът ни влияе вътрешно, а когато това стане хронично, последиците от вече не са временни.

Какво се случва в първите минути на стрес?

Когато преживяваме стрес се активира т.нар. хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос. Хипоталамусът изпраща сигнал към хипофизата, а тя към надбъбречните жлези. В рамките на минути в кръвта се повишават нивата на кортизол и адреналин.

Кортизолът повишава кръвната захар, за да осигури бърза енергия. Потиска част от имунните реакции, за да може организмът да насочи ресурси към оцеляване. Променя начина, по който метаболизираме мазнини и въглехидрати.

Проблемът не е в самия механизъм, а в продължителността. Стресът рядко е кратък и физически. Той е постоянен. Срокове, недоспиване, емоционално натоварване, тревожност. Тялото обаче реагира по същия начин, сякаш сме изправени пред заплаха.

Когато стресът стане хроничен и какъв ефектът върху женските хормони

Продължително повишеният кортизол започва да влияе върху други хормонални оси в организма. Той може да потисне отделянето на гонадотропин-рилизинг хормон, което нарушава сигналите към яйчниците. В резултат нивата на естроген и прогестерон могат да се променят.

Това се проявява по различни начини:

  • Нередовен менструален цикъл;
  • Липса на овулация;
  • По-силно изразен предменструален синдром;
  • Намалено либидо.

При някои жени хроничният стрес може да бъде фактор за функционална аменорея - състояние, при което цикълът спира без причина, а поради комбинация от психоемоционално напрежение, калориен дефицит и физическо натоварване.

Стресът влияе и върху инсулина. Повишената кръвна захар изисква по-голямо отделяне на инсулин, а при продължително натоварване може да се развие инсулинова резистентност. Това създава предпоставки за метаболитни нарушения и покачване на тегло, особено в коремната област, където кортизолът насърчава натрупването на мастна тъкан.

Хроничният стрес може да промени и функцията на тиреоидните хормони. Така се появяват симптоми като умора, косопад и студени крайници.

Каква е връзката между мозъка и тялото?

Стресът не ни влияе само чрез хормоните. Той променя и нивата на невротрансмитери като серотонин и допамин. Тези хормони влияят върху настроението, съня и апетита, но също така взаимодействат с ендокринната система.

При продължителен психологически натиск се появяват хронична умора, нарушения в съня, понижена имунна защита и хормонални колебания.

Стресът променя хормоните, не еднократно и не повърхностно, а системно. Той влияе върху репродуктивната функция, метаболизма, щитовидната жлеза и дори начина, по който мозъкът регулира емоциите ни. Краткосрочната реакция е защитна, а хроничната е изтощаваща. Затова грижата за психичното равновесие е част от реалната профилактика на хормоналния баланс.

Източник: Puls.bg