В седмицата от 18 до 24 ноември се отбелязва необходимостта от разумна употреба на антибиотиците – „магическите куршуми“, спасили милиони човешки живота от инфекции. За правилното им прилагане и опасностите от антибиотичната резистентност разговаряме  с проф. д-р Мариана Мурджева, зам.-председател на Българската асоциация по микробиология.
 
Какво представлява тази инициатива? От кога и защо се провежда?
Световната седмица за разумна антибиотична употреба се организира от СЗО и се провежда заедно с Деня за разумна употреба на антибиотиците на 18 ноември, предложен за първи път от СЗО през 2008 г. Седмицата за разумна антиботична употреба е ежегодна инициатива, която се координира от ECDC - Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.  През тази седмица специалистите адресират към обществото заплахите от антибиотичната резистентост, която води до по-трудно лечение на инфекциите и представлява висок обществен риск. Ето защо усилията са насочени към предотвратяването й.

Мотото на седмицата е ясно послание за целите на инфрмационната кампания: “Действай сега. Защити настоящето и подсигури бъдещето ни“ („Act Now: Protect Our Present, Secure Our Future.”). Това мото подсказва спешната необходимост от сериозни обединени усилия за контрол върху антибиотичната резистентност. Тя се случва сега, с последици върху нашето здраве и икономиката. Тя не е бъдещо предизвикателство, а настоящ проблем, чието разрешаване е инвестциия в бъдещето.
 
Какво явление е антибиотичната резистентност и какви последици има за обществото?
За антибиотична резистентност говорим в случаите, когато бактериите не отговарят на антибиотиците, предназначени за тяхното унищожаване или потискане. Такава резистентнотст може да възникне към други антимикробна средства при вируси, гъбички и паразити. В резултат на това тези лекарства стават неефективни, а инфекциите – трудни за лечение, увеличавайки риска от разпостранението и по-висока тежест на заболяванията, дори смърт.

През последните години се увеличава многократно заболеваемостта от инфекции с бактерии като Acinetobacter spp., Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Staphylococcus aureus (MRSA), Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium. Съобщава се , че в Европейския съюз се регистрират около 4 млн инфекциигодишно от резистентни бактерии. Значителният товар на тези инфекции (здравен  и икономически), е сравним с този при грип, туберкулоза и HIV заедно. Устойчивостта на някои бактерии към стратегически антибиотици като карбапенемите и колистин е застрашителна, тъй като тези средства са стратегическа възможност за лечение на инфекции с резистентни бактерии. За увеличената заболяемост от резистентни бактерии допринасят и вътреболничните щамове, причинители на инфекции, свързани с медицинското обслужване. 

Няколко фактора тласкат  появата на антибиотичната резистентност: неразумната употреба на антибиотици от прекомерното им  предписване или незавършване на целия антибиотичен курс от пациентите; прекомернатаупотреба на антибиотици в животновъдството и рибовъдството; незадоволителната хигиена в здравните заведения и лошият контрол на инфекциите в тях, както и липсата на новооткрити антибиотици. По време на пандемията от COVID-19 се засили необоснованото прилагане на антибиотици, което  увеличи резистентността на бактериите.
 
Как може да се ограничи  антибиотичната резистентност?

Ние всички сме провокирани да обединим усилия – политици, държава, общество,  лекари и медицински специалисти, ветеринари, цялото общество за  информиране за този проблем и недопускане на разрастването му чрез стратегически действия в хуманната и ветерианарната медицина и общественото здраве. Информираността за тази опасност е единият път, другият -  правилното прилагане на антибиотици, и третият – контрол върху употребата им с непрекъснато мониториране на тенденциите при появата на резистентност. Въвеждането на електронните рецепти е един от вариантите за правилния подход при изписването им. Заедно може да спасим безценната роля на антибиотиците – дар за човечеството, и да осигурим по-добро бъдеще  и свят за идните поколения.  Всеки от нас може да подпомогне гарантирането на ефективността на тези лекарства с разумна употреба.
 
Проф. д-р Мариана Мурджева е лекар с две специалности – по микробиология и по клинична имунология. Дългодишен ръководител на Катедрата по микробиология и имунология при Медиицнски унвиерситет – Пловдив (2012-2024 г.) и началник на Лабораториите по микробиология и по клинична имунология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив (2010-2024 г.). Ректор на МУ-Пловдив в мандарт 2019-2023 г, а преди това – 8 години зам.-ректор по международно сътрудничество и проектна дейност. В момента преподава  в Медицински университет – Плевен и е изследовател във Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Работи и като лекар – имунолог и микробиолог в Германо-българска лаборатория „Зинвест-К“ – Пловдив. Зам.-председател на Бълхарската асоциация по микробиология и член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология, член на Експертните съвети по имунология и ваксинопрофилактика, на държавна изпитна комисия за специалност по микробиология. Научните й интереси са областта на антибиотичната резистентност, инфекциозната имунология, автоимунните механизми и имунните дефицити.