Свързани новини

- Доц. Мангъров, какво мислите за новите мерки, които здравният министър проф. Костадин Ангелов предлага да бъдат въведени у нас от петък?

- Мисля, че няма голям смисъл в тях, защото те могат да доведат до някакво минимално намаляване на случаите, но в момента, в който се преустановят, всичко ще започне отначало. И цялата агония ще продължи. Това, което трябва да се направи, е не да се налагат подобни рестриктивни мерки, а да се реорганизира медицинската помощ. Колкото може по-малко хора да влизат в болници. От тези, които са в болници, колкото е възможно по-малко да отиват в реанимациите. За да се осъществи това, трябва доболничната помощ да се включи пълноценно в играта.

- Това се говори от много време. Какъв е механизмът, за да се случи на практика?

- Оказва се, че държавата няма лостове, с които да влияе на доболничната помощ. Всички в доболничната помощ са еднолични търговци или ООД-та и на практика никой не може да окаже въздействие върху тях. Това въздействие може да бъде само финансово, но те от началото на годината си получават 85% от заработеното през януари възнаграждение и явно това ги устройва и не си дават много зор.

- Ще издържи ли здравната система, ако темповете на развитие на болестта продължават по същия начин?

- Това, което трябва да се направи, ще повторя отново, е не да се налагат такива рестриктивни мерки, а да се подобри организацията на здравната система. Основният ресурс в това отношение е пълноценното включване на доболничната помощ и разхлабването на наложените рестриктивни превантивни мерки, които са абсурдни. Това е все едно да ви карат да воювате с някого и в същото време да ви връзват ръцете. Сега един положителен за COVID-19 човек, карантиниран вкъщи, ако някой отиде да го прегледа или ако той отиде някъде на преглед, е в административно нарушение. Просто това не е особено опасна инфекция и към нея трябва да се подхожда по начините, по които се подхожда към всички други инфекции. Тези прекомерно строги карантинни мерки на практика връзват ръцете на лекарите и не позволяват адекватно да се грижат за своите пациенти.

- С какви предизвикателства се сблъсквате като шеф на COVID клиниката в Инфекциозна болница?

- С нормалните предизвикателства при работата с COVID-19. Най-неприятното е, че това е една вирусна инфекция, която не се влияе от антибактериално лечение и когато нещата тръгнат накриво, нищо не може да се направи, за да бъдат спрени те. Тоест, лечението с антибиотици по никакъв начин не повлиява тези изменения в белите дробове, които се откриват някъде към 9-10 ден от началото на заболяването. В момента пред болниците в страната стоят десетки хора, на които е дадена снимка и на нея пише „двустранна бронхопневмония”. Да, имат, но тя е вирусна и не се лекува с антибиотици. При тях смисълът от влизане в болница е да им се дадат още един или два антибиотика, което също не повлиява тези изменения в белия дроб.

Трябва пак да се подчертае, че смисъл от влизане в болница има само тогава, когато човек има нужда от кислород. А не да се влиза, защото на рентгеновата снимка или на скенера има някакви изменения. Това са вирусни промени, които не се лекуват с антибиотици. Важно е клиничното състояние на пациента, а не данните от рентгенографията. А това е нещо, което хората не могат да го определят самостоятелно.     

- Имаше обаче няколко случая на млади хора, които починаха в обикаляне от една болница в друга. Близките им твърдят, че състоянието им се е влошило рязко.

- Да, така е. Просто в някои случаи нещата могат да тръгнат накриво и това да се случи при млади хора. Нищо не може да се направи. Просто когато нещата вземат неблагоприятен обрат, е много неприятно. Но ние нямаме средства, с които да повлияем на тази вирусна инфекция. Нямаме.

- Тоест, дори и в болница, при тях изходът вероятно щеше да е същият, така ли?

- Да, и в болница да бяха, вероятно щеше да е същият.

- Какъв е съветът ви в тази ситуация в момента?

- Най-важното в момента е хората да се успокоят, да няма паника. Да спазват обичайните мерки, както и досега. Да спазват добра лична хигиена, да не ходят на места, където се събират много хора на затворено място. Тези, които са болни, да си останат вкъщи. Нищо повече.

- Кога да потърсят лекарска помощ?

- Когато действително се почувстват зле. И то не някой да ги лекува по телефона. Медицина по телефона не става. Някой трябва да ги прегледа, да им сложи една слушалка, да си поговори с тях, да ги успокои. Това, което се случва нормално при всяко остро заболяване.  

- Нужно ли е да се затварят училищата?

- Не, абсолютно безсмислено е. Ние може да затворим цялата страна за месец, два, три или десет. В момента, в който се отвори, всичко ще започне отначало. И цялата тази агония ще продължи. За момента, според мен, трябва да се мисли не за нови рестриктивни мерки, а за това как по-добре да се организира здравната помощ. И основният резерв в това отношение е пълноценното включване на доболничната помощ в борбата с COVID-19.

Основана причина за многото хора пред болниците са рентгенови снимки или скенери, на които пише ,че имат изменения в белия дроб, че имат двустранна пневмония. Само че тя е вирусна. Разликата между вирусна и бактериална пневмония е като между компот и компютър – няма нищо общо едното и другото. Това е като при вирусен и бактериален менингит. И едното е менингит, и другото е менингит. Само че бактериалният се лекува с антибиотици, докато вирусният – не, въпреки че могат да се дават, но няма никаква полза.

Доц. д-р. Атанас Мангъров е началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД – София, доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров завършва ВМИ „И.П.Павлов” - Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.