На 5 юни 1981 година за първи път се появява кратко съобщение на 5 случая с пневмоцистова пневмония при хомосексуалисти в Лос Анжелос, САЩ в Morbidity and Mortality Weekly Report. Това е първото описание на ново мистериозно заболяване, което става известно като СПИН – най-голямата глобална здравна криза в модерната история, по време на която се инфектират 72 млн. и загиват 32 млн. лица. Тези факти припомня проф. д-р Радка Комитова от Катедрата по инфекциозни болести на Медицински университет-Пловдив.

През следващите месеци се откриват и други случаи на пневмоцистова пневмония сред иначе здрави мъже в цялата страна, заедно с други опортюнистични заболявания (като саркома на Капоши). Първоначално заболяването няма име и причинител, но коинфекции и неоплазми при лавинообразно увеличаващия се брой пациенти водят до тяхната смърт само след няколко месеца. През 1892 г. то получава името синдром на придобита имунна недостатъчност – СПИН. 

Първият проблясък на надежда идва от резултатите на 2 групи учени, работещи независимо – Luc Montagnier и Françoise Sinoussi, Франция (1893), и Robert Gallo, САЩ (1894). Те откриват причинителя на СПИН – ретровирус, който по-късно ще се нарече вирус на човешки имунен дефицит (HIV). За това откритие през 2008 г. Luc Montagnier и Françoise Sinoussi са удостоени с Нобелова награда за медицина или физиология.

През 1995 г. се въвежда диагностичен тест, който дава възможност да се разкрие истинският обхват на пандемията. Става ясно, че пациентите с напреднали прояви са само върхът на айсберга, а много повече живеят инфектирани, но без доловими прояви. Разгадава се и взаимодействието на HIV с основните клетки на имунния отговор (CD4+ лимфоцити), както и репликационният цикъл на вируса с фазите, които биха били атакувани от антиретровирусни препарати.

Първият антиретровирусен препарат – азидотимидин (AZТ, зидовудин), нуклеозиден инхибитор на вирусната обратна транскриптаза, е лицензиран през 1987 г. Той води до временно потискане на вируса в кръвта и незначително възстановяване на пациентите с последващо развитие на резистентност. AZТ е одобрен за най-краткия период при разработване на лекарства в историята.

Комбинираната антиретровирусна терапия (AРT) от 1996 г. бележи повратен момент в лечението. Тя включва „коктейл“ от препарати, вкл. и наскоро откритите инхибитори на протеаза или ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза. АРТ представлява комбинации от няколко класа медикаменти, действащи в различни фази на вирусната репликация. Тя трайно потиска вируса в кръвта до недоловими нива и превръща инфекцията в хронично лечимо заболяване. Излекуване не е възможно поради персистиране на HIV в резервоарите, интегриран в човешкия геном.

От тежки режими с многобройни таблетки и странични реакции, в годините AРТ се превръща в потентно и добре понасящо се от пациентите лечение. Напоследък се предлага под формата на 1 таблетка дневно (препарати с фиксирани дози), което още повече улеснява придържане към терапията.

От 2015 г., основавайки се на резултатите от 2 мащабни проучвания, СЗО препоръчва АРТ да започне независимо от броя на СD4, стадия на инфекцията и възможно най-бързо след диагностирането. Така се слага край на 20 годишния дебат кога да започне лечението.

АРТ поставя началото на нова ера в историята на HIV инфекцията, не само на индивидуално, но и на популационно ниво. Тя драматично подобрява здравето при пациентите със СПИН и предотвратява прогресиране на заболяването при тези без клинични прояви. Освен това лицата, придържащи се към лечението и с потисната виремия, не могат да предават вируса сексуално. Това резултира в лозунга “U=U”(Undetectable = Untransmittable). Продължителността на живота на лицата с трайно потисната виремия почти не се различа от този на незаразените.

Вторият успех на АРТ като профилактика е преекспозиционната профилактика (PrEP) за неинфектираните, но с висок риск да се заразят лица. Доказано е, че еднократният дневен прием на медикамент с 2 препарата намалява до 99% риска от сексуално заразяване. От 2016 г. СЗО и други национални и международни организации препоръчват PrEP за високорисковите лица. За съжаление на много места разходите за PrEP не се покриват от здравеопазните системи и лицата сами трябва да ги заплащат. Според Anthony Fauci PrEP е важен компонент за ограничаване на епидемията в САЩ до 2030 г.

През 2017 г. за първи път повече от половината HIV заразени са на лечение. През 2019 г. те достигат 67% от заразените 38 млн. Две трети от тях живеят в Централна и Южна Африка, където лечението се основава главно на донорства и не е достъпно за всички.

Въпреки огромните научни достижения остават редица проблеми пред ограничаване на глобалната HIV/СПИН пандемия и достигане на нейния край. Много предстои да бъде направено – разработване на безопасна и ефективна HIV ваксина, продължително действащи антиретровирусни препарати (наскоро са одобрени каботегравир/рилпивирин) вкл. и широко неутрализиращи антитела за лечение и профилактика, както и стратегия за eрадикация на HIV (излекуване).

Огромно предизвикателството е иновативните стратегии за профилактика и лечение на HIV инфекцията да достигнат до всеки, който се нуждае  от тях. Тези преобразуващи постижения са резултат на фундаментални и клинични проучвания, невероятна колаборация между академии, държави, индустрии, граждански общества, вкл. и на живеещите с HIV. Целта на историческото 40 години пътуване да се овладее HIV пандемията ще бъде достигната, само когато се открие безопасна и ефективна ваксина и се разрешат проблемите с широкото внедряване на посочените стратегии.

Предстои дълъг път и много уроци, които да научим преди кризата да се разреши. Само когато погледнем назад в годините, можем да разберем по-добре препятствията, които трябва да преодолеем, докато превърнем HIV/ СПИН в минало, казва проф. д-р Радка Комитова от Катедрата по инфекциозни болести на Медицински университет-Пловдив.