В две църкви днес в Пловдив се празнува Рождество Христово- Арменската "Сурп Кеворк" в Стария град и Руската църква " Св. Матрона Московска". Ако първата е известна от много години, то втората е сравнително отскоро в града. Тя е в системата на Руската зарубежна православна църква на подчинението на митрополит Сергий в Париж и се появи в Пловдив през 2009-та година първоначално в малък параклис- аязмо край Лаута в Тракия. Там се служи и днес, но основният храм е вече другаде.

От самото начало в църквата служи отец Радослав. Когато получава иконата и частица от светите мощи на Света Матрона Московска, интересът към храма става толкова голям, а свидетелствата за изцеленията толкова много, че той дава обет да построи нов храм и това става. През 2015 година е осветена новата църква на името на светицата, свързана с едни от най- мрачните времена на съвременната руска история. Тя е малка и непретенциозна, сгушена в пресечка на бул."Санкт Петербург", но потокът хора не секва.

Тук идват да се помолят, да разговарят със свещеника и да участват в редицата благотворителни прояви руснаци, живеещи в Пловдив, но и много българи, които продължават да следват Юлианския календар. Освен в Пловдив, руски църкви има и във Варна, параклис се строи край Поморие, а край Бургас има малък руски манастир на името на Св. Теодосий Търновски. Всички те са в системата на Руската зарубежна църква, която в последно време се разраства в Европа, казва отец Радослав. Изключение от нея прави Руската църква в София, която е на пряко подчинение на руския патриарх.


Още от 2009-та година, когато в малкия параклис в Тракия пристигнаха иконата и частица от светите мощи на Света Матрона Московска, се образува кръг от хора, които и до днес не спират да бъдат не просто енориаши, а активни участници в социалния патронаж към църквата. Основното ядро около отец Радослав са около 25 души, които през годините помагат на тежко болни самотни хора, подкрепят деца без родители. По това малката руска църква в Пловдив се различава от другите православни храмове, в които рядко се чува точно за тоя вид милост към нуждаещите се.

Доброволците на отец Радослав обгрижват самотни тежко болни хора по начин, по който в Пловдив, освен тях, го правят само монахините от ордена на Света Тереза- те влизат в дома или ходят в болницата при тях, носят им храна, почистват, къпят ги- не просто да ги посетят, те наистина полагат реални грижи. Вниманието към децата без родители от защитеното жилище в Коматево пък е традиция от самото начало, целта е не просто децата да усещат, че някой го е грижа за тях, а и да получат познания за живота. Освен, че се събират за тях помощи - дрехи и пари, скоро са ги водили на куклен театър, а следващото ще е редовно обучение от доброволци на полезни умения като готварство, плетене, малки ремонти.

"Светът никога не е бил достатъчно добър към Бога- казва отец Радослав- може би все по-упадъчен и лош ще става, но онова, което Исус ни е завещал е- дерзайте! Не се бой, малко стадо!" Виждаме настъпването на исляма в западния свят, привличането на младежи в тази религия е много активно и агресивно, казва още той. Това е характерно. Докато православието не действа по този начин, в общностите в Европа не се говори за противопоставяне на исляма, говори се за световен мир. "Ела, виж и повярвай", е казал Христос.


В Русия, разказва още отец Радослав, в момента се усещат усилия православието да се превърне в държавна религия. Броят на вярващите там е константен, колкото са били по времето, когато са опожарявани църкви и са изпращани свещеници в Сибир, толкова са и сега. Руснаците, обаче,  са запазили духовните си ценности и  семейните устои.

Има няколко икони в малката Руска църква в Пловдив, пред които се молят хората, застигнати от истински беди. И често получават добро разрешение. При Света Матрона Московска се ходи с цвете, приживе болната жена, даряваща чудеса, е приемала само този дар. След огромния наплив на хора дори след смъртта и, препогребват останките и в Покровския манастир в Москва, където е и днес.

В Руската църква в Пловдив е и иконата, нарисувана по нейно желание- Света Богородица, търсеща загиналите. Тук е и иконата и частица от светите мощи на Свети Серафим Саровски, канонизиран през 1903 година монах-подвижник по настояване на цар Николай, сам впоследствие канонизиран през 1998-ма. Свети Серафим Саровски е бил прорицател, неговите предсказания се сбъдват и в момента.