В деня, когато България отбелязва едно от най-значимите събития в своята модерна история — Съединението на Княжество България и Източна Румелия, малко село в Чирпанско почита един от най-незаслужено забравените си герои: поручик Въльо Стефов.

На 6 септември местните жители поднасят портретите му, съхранявани в читалището, като отдават почит на човека, който изиграва ключова роля в подготовката и осъществяването на Съединението.

 

Кой е Въльо Стефов?

Въльо Илиев Стефов (1858–1902) е български офицер и революционер, родом от село Балджиларе (днешно Медово). Завършва първия випуск на Софийското военно училище през 1879 г., а военната си служба започва в източнорумелийската милиция като адютант на майор Данаил Николаев.

През 1885 г. Стефов се включва в редиците на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), където поема ключови организационни действия при подготовката на въстанието в Пловдив и околните градове. След ареста на Захари Стоянов именно Стефов повежда решителната акция за поемане на властта в Пловдив и ареста на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич — събитие, което де факто поставя началото на Съединението.

Медово пази паметта

През 1985 г., по повод 100-годишнината от Съединението, в родното му село е издигнат паметник. Инициативата е дело на местни краеведи и граждани, начело с Игнат Пенев – председател на инициативния комитет „Забравените“. Без този акт на памет името на Стефов днес може би щеше да остане само в бележките под линия на учебниците по история.

Всяка година на 6 септември жители на селото поднасят портретите му пред паметника. Тези портрети, запазени в местното читалище, са сред малкото останали свидетелства за външността му. Единствената оцеляла снимка на Въльо Стефов се пази благодарение на кръщелницата му Злата, кръстена на майка му.

 

Памет, пренесена от Пловдив

Освен паметника, в Медово се намира и паметна плоча, поставена върху къща, построена от негови наследници. Плочата е пренесена от родния му дом в Пловдив, след като сградата е била продадена. Така, макар и чрез преместване, паметта му остава жива и материално свързана с родното му място.

Въпреки че е част от пловдивската история, името на Стефов е познато на малцина. В Пловдив съществува улица, която носи неговото име — единственият знак на признание в града, където той изиграва централна роля в най-важния държавен акт след Освобождението.

 

Съединението: една нощ, един човек, една песен

По думите на кръщелницата му, в нощта на Съединението, когато никой от съзаклятниците не се явява навреме на уговореното място, Стефов остава сам със своя ординарец. С пистолет и списък в ръка, той започва лично да събира поборниците — дом по дом. Когато броят им достига дузина, те запяват Чинтуловите песни и поемат към решителното дело.

„Стефов продължава да е от полузабравените“, казва краеведът Игнат Пенев. Парадоксът е ясен: без Въльо Стефов няма Съединение, а без Съединението – няма модерна България. И все пак, той остава извън светлината на прожекторите, засенчен от по-известните си съратници.