Пловдивчани почетоха паметта на великия български революционер Тодор Александров. "Старио", както е бил популярен е легендарен водач на ВМОРО, а впоследствие и на ВМРО. Именно той успява да пребори унинието , което настъпва след Първата световна война и с личния си авторитет и ентусиазъм не просто да възстанови организацията, но да я превърне в най-силната паравоенна структура на планетата. Отдал целия си живот на борба за обеднението на България, Тодор Александров е подло застрелян в гръб, докато спи - от предатели. Една от причините за смъртта му се свързва с отказа да си сътрудничи с Коминтерна, както и с това, че разпорежда Майският манифест да не се подписва - нещо, което другите членове на ръководството не изпълняват и го подписват от негово име.
 
 След 09.09.1944 г. новото управление на държавата променя отношението си към личността на Александров и въпреки че е отдал живота си за България той започва да бъде разглеждан в негативна светлина, а неговите врагове - обратно, като герои. Десетилетия наред, след промените, Тодор Александров продължава да е непознат за огромната част от българите, въпреки че в българската история личността му е измерима с тази на Левски.