На този ден: Започват Стоте дни на Наполеон

Астрономическата пролет настъпва в 23:24 часа българско време днес. Това е денят, на който настъпва пролетното равноденствие. В българската култура празникът се чества като ден, в който земята се събужда от зимен сън. За предвестник на сезона се смята кокичето, което първо си пробива път, още преди да се е стопил снегът.

На първа пролет денят и нощта са с еднаква продължителност.  В древността, в някои култури се смятало, че на този ден богът Слънце се венчава за богинята на пролетта. В миналото българите преди своето покръстване са празнували в деня на пролетното равноденствие празника Сирни Заговезни.

Случайно или не, един от най-позитивните дни в годината се чества и като Международен ден на щастието. Той е учреден с резолюция на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г. В документа се посочва, че стремежът към щастие и благополучие е сред основополагащите цели на човечеството. Той трябва да намери отражение в целите на държавната политика на всички страни и да стане съставна част на комплексния и балансиран подход за гарантиране на икономически растеж. ООН призовава своите страни-членки, международни и регионални организации, както и гражданското общество, да отбележат подобаващо празника. 

Отбелязваме и Международния ден на приказката. Началото на традицията е поставено през 1991 година в Швеция, като постепенно към нея се присъединяват все повече държави. Целта на този празник е да ни припомни за гласът на разказвача, който всички ние чуваме. Дори ако четем наум ...

20 март е и Международен ден на франкофонията. Празникът се отбелязва в 77 страни по света, като 56 от държавите са членки на Международната организация на Франкофонията. Населението на тези страни е общо над 890 млн. души, а над 200 млн. от тях говорят френски език. България също е пълноправен член на организацията от 1993 година насам. 

На 20 март 1815 година Наполеон Бонапарт влиза в Париж с 140 000 души и 200 000 доброволци. С това започва второто му управление, след завръщането му от изграниние на остров Елба. То остава в историята като „Стоте дни“.

Прoтив Нaпoлeoн ce фoрмирa aнтифрeнcкa кoaлиция c учacтиeтo нa мнoгo eврoпeйcки cтрaни. Cлeд пoрeдицa cрaжeния в тaзи пocлeднa вoeннa кaмпaния нa Нaпoлeoнoвитe вoйни прeминaли c прoмeнлив уcпeх, aрмиятa нa Нaпoлeoн e oкoнчaтeлнo рaзгрoмeнa в гeнeрaлнoтo cрaжeниe при Вaтeрлo нa 18 юни 1815 г.

Нa 22 юни 1815 г. Нaпoлeoн Бoнaпaрт пoд нaтиcкa нa oбcтoятeлcтвaтa пoвтoрнo ce oтричa oт прecтoлa и зaминaвa в принудитeлнo изгнaниe нa ocтрoв Cвeтa Eлeнa в aнглийcки плeн и дaлeчe oт cвeтcкaтa cуeтa нa Eврoпa.

През 1916 година Алберт Айнщайн публикува своята Теория на относителността. Това е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси. Самият термин е въведен 10 години по-рано от Макс Планк. 

В историята на физиката терминът теория на относителността се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за етера като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като Хендрик Лоренц и Анри Поанкаре.

И днес теорията се прилага във физиката и астрономията. Тя е първата, заменила 200-годишната класическа механика на Нютон. Тя коренно променя възприятията на хората за света. Айнщайн изменя фундаменталните възгледи за време и пространство, като въвежда понятието пространство-време.

Теорията на относителността значително разширява разбирането на физиката като цяло и съществено задълбочава знанията в областта на физиката на елементарните частици, като дава мощен импулс и нови теоретични инструменти за развитие на физиката. С нейна помощ космологията и астрофизиката съумяват да предскажат такива необичайни явления като неутронните звезди, черните дупки и гравитационните вълни.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 20 март:

• 1413 г. – Хенри V става крал на Англия.
• 1792 г. – Законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране.
• 1808 г. – Александър I присъединява с декрет Финландия към Русия като Велико княжество.
• 1815 г. – След като избягва от остров Елба, Наполеон влиза в Париж с армия от 140 000 души и 200 000 доброволци, което поставя началото на управлението му, наречено „Стоте дни“.
• 1848 г. – Лудвиг I се отказва от трона на Бавария.
• 1852 г. – Публикуван е романът Чичо Томовата колиба, на американската писателка Хариет Бичър Стоу, който съществено повлиява на отношението към афроамериканците и робството в САЩ.
• 1854 г. – В САЩ е основана Републиканската партия.
• 1861 г. – Земетресение изцяло унищожава град Мендоса в западна Аржентина.
• 1890 г. – Ото фон Бисмарк престава да е канцлер на Германия.
• 1914 г. – В САЩ, Кънектикът, за пръв път се провежда международен шампионат по фигурно пързаляне.
• 1916 г. – Албърт Айнщайн публикува своята Теория на относителността.
• 1924 г. – Христо Ясенов е интерниран в днешен Благоевград.
• 1930 г. – В Хага е подписано споразумение за вдигане на секвестъра върху българските имоти в Румъния.
• 1949 г. – Германската марка става законна парична единица на Западна Германия.
• 1951 г. – В Народна република България са отменени купоните за промишлени стоки и се преминава към свободна търговия с тях.
• 1952 г. – Сенатът на САЩ подписва мирен договор с Япония.
• 1956 г. – Тунис придобива независимост от Франция.
• 1969 г. – В Гибралтар Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак.
• 1986 г. – Жак Ширак става министър-председател на Франция.
• 1987 г. – САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН.
• 1995 г. – Сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро, загиват 12 души, повече от 5 хиляди са с отравяне.
• 1998 г. – В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на Газпром Рем Вяхирев се споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки.
• 2003 г. – Война в Ирак (2003): В ранните часове на деня, Съединените щати и три други страни започват военни действия в Ирак.
• 2011 г. – Война в Либия (2011): Съединените щати, Франция, Канада и Великобритания започват военни действия в Либия.
• 2015 г. – Пълно слънчево затъмнение над Европа.

На днешния ден са родени:

• 43 г. пр.н.е. – Овидий, древноримски поет
• 1725 г. – Абдул Хамид I, султан на Османската империя
• 1741 г. – Жан Антоан Удон, френски скулптор
• 1811 г. – Наполеон II, крал на Рим
• 1828 г. – Хенрик Ибсен, норвежки драматург
• 1873 г. – Сергей Рахманинов, руски композитор и пианист
• 1880 г. – Мамин Колю, български революционер
• 1904 г. – Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог и философ на съвременния бихевиоризъм
• 1911 г. – Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик, Нобелов лауреат
• 1920 г. – Николай Широв-Тарас, български писател, хуморист и сатирик
• 1945 г. – Евдокия Манева, български политик
• 1950 г. – Георги Марков, български политик
• 1950 г. – Уилям Хърт, американски актьор
• 1956 г. – Валентин Церовски, български политик
• 1956 г. – Цветан Владовски, български певец
• 1958 г. – Холи Хънтър, американска актриса
• 1963 г. – Дейвид Тюлис, британски актьор
• 1967 г. – Николай Бухалов, български състезател по кану-каяк
• 1968 г. – Велиян Парушев, български футболист
• 1970 г. – Майкъл Рапапорт, американски актьор
• 1976 г. – Честър Бенингтън, американски музикант (Linkin Park)
• 1976 г. – Йенс Петерсен, немски писател
• 1981 г. – Станислав Генчев, български футболист
• 1984 г. – Фернандо Торес, испански футболист

Починали на днешния ден:

• 1413 г. – Хенри IV, крал на Англия
• 1619 г. – Матиас, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Хърватия
• 1730 г. – Адриана Лекуврьор, френска актриса
• 1818 г. – Йохан Форкел, германски композитор
• 1894 г. – Лайош Кошут, унгарски революционер, политик и държавник
• 1938 г. – Александър Малинов, министър-председател на България
• 1946 г. – Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка
• 1964 г. – Аспарух Темелков, български актьор
• 1989 г. – Стоян Венев, български художник
• 2004 г. – Юлиана Холандска, кралица на Холандия
• 2020 г. – Кени Роджърс, американски певец