През 1944г. по време на Втората Световна война започва Десантът в Нормандия. 155 000 войници на Съюзниците дебаркират по бреговете на Нормандия (Франция), бързо преодоляват Атлантическия вал и навлизат във вътрешността на страната.

Самият десант започва на 6 юни 1944 на брега на Северна Франция в областта Нормандия, но е резултат от дълга предварителна подготовка и операции за дезинформация на противника. С десанта се дава начало на Битката за Нормандия, част от операция Овърлорд, целяща откриване на втори фронт срещу Нацистка Германия в Европа. Фелдмаршал Ервин Ромел е командир на германските сили в района, като Адолф Хитлер му е възложил развиването на укрепленията по Атлантическия вал в очакване на съюзническото нахлуване.

В десантната операция участват около 7000 кораба и десантни съда и близо 11 000 самолета. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е осъществена успешно благодарение на огромното превъзходство по море и въздух, осигурено с ресурсите на САЩ. Успехът ѝ спомага за откриването на втори фронт в Европа. В този ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците – около 4000 души убити, ранени и безследно изчезнали.

През 1882 г. Хенри Сийли патентова електрическата ютия.

През 1925 г. Уолтър Перси Крайслер основава корпорацията Крайслер.

През 1982 г. започва Ливанската война от 1982: Военни части под командването на израелския министър на отбраната Ариел Шарон нахлуват в Южен Ливан и успяват да достигнат до столицата Бейрут. Войната продължава до 1985г., но конкретен победител няма. Сирийското влияние в Ливан се засилва. 

През 1985 г. в Бразилия са ексхумирани останките на „Волфганг Герхард“, за които по-късно се установява, че са на Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц.

През 1993 г. Монголия провежда своите първи преки президентски избори.

На този ден през 1999 година се появява за първи път компютърният вирус „Worm.ExploreZip“, който поразява хиляди компютри по цял свят.

В компютърния жаргон вирус е вредна компютърна програма, която се размножава прикрито, като се вмъква в друг изпълним код (програма) или документ. Това дава и името на този вид програми, тъй като подобно поведение е сходно с това на биологичен вирус, който се размножава, като се вмъква в живи клетки. По аналогия вмъкването на вирус в програма често се нарича „инфекция“. Вируси са само един от видовете злонамерени програми, но в разговорния език терминът често се използва да обозначава и представители на другите видове като троянски коне и червеи. Както всяка друга програма, компютърният вирус следва предварително зададени логически инструкции за действие. Една вирусна програма може да има различни версии, като те могат да са от един и същ или различни автори.

Широкото разпространение на компютърни вируси довежда до голямото разпространение на антивирусни програми. Различните вируси разчитат на различни способи, за да останат в паметта на заразения компютър, въпреки желанията на потребителя и някои негови евентуални противодействия. Следната примерна тактика е подобна на биологичните вируси: Компютърните вируси инфектират всички файлове, до които получат достъп. Това са най-често изпълними файлове. Вирусът променя даден файл-програма така, че освен самата програма се активира и копие на вируса, което също започва да заразява други файлове. Заразяването на файлове е и в основата на разпространението на вируса.

Антивирусните програми разпознават даден конкретен вирус по характерна част от неговата програма. За да не бъдат разпознати, някои вируси променят подредбата на инструкциите в програмата си, запазвайки крайния резултат от тяхното изпълнение. Тези вируси се наричат полиморфни или мутиращи, но за разлика от общоприетото значение на думата мутация, тези вируси не включват промяна на поведението си след мутиране.

Вирусите се създават от хора с добри умения в областта на програмирането. Някои от тях просто си правят експерименти или възприемат вирусите като начин да станат известни. Други отмъщават на работодателя си или крадат информация с цел парични облаги.

Рожден ден празнува бившият белгийския крал Албер II, легендарния тенисист Бьорн Борг, българският певец Васко Кръпката, актьорите Николай Урумов и Мария Сапунджиева.