На този ден: Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара

За начало на театъра се смята март 1776 г., когато губернаторът на Москва княз П. В. Урусов получава разрешение от императрица Екатерина II за театрални представления. Князът започва строителството на театъра, наречен „Петровски“ по адреса му на улица „Петровка“. Сградата обаче изгаря още преди откриването на театъра и князът възлага строителството на английския предприемач Майкъл (Михаил) Медокс, който построява т. нар. „Болшой Петровски театър“.

Това здание просъществува 25 г., докато не изгаря през 1805 г. Поредната нова сграда е построена от Й. И. Роси на Арбатския площад, но и тя, бидейки дървена, изгаря през 1812 г. по време на нашествието на Наполеон. През 1821 г. на първоначалното място пак започва строителство на сграда за театъра по проект на О. Бове и ректора на Петербургската академия А. Михайлов. Открита е на 6 януари 1825 г. и просъществува до 11 март 1853 г., когато я застига същата печална участ – тридневен пожар изпепелява всичко. Сградата, която днес всички възприемат като основна забележителност на Москва, е открита на 20 октомври 1856 г. по време на коронацията на Александър II.

От лятото на 2005 г. основното (историческото) здание на театъра е затворено за реставрация. Спектаклите и репетициите се провеждат в новата сграда, намираща се до основната. Първоначално реконструкцията е предвидена да завърши на 1 ноември 2009 г., когато е насрочена премиерата на операта на Михаил Глинка „Руслан и Людмила”. Реконструкцията е завършена едва през 2011 г. и театърът официално е открит на 28 октомври 2011 г.

Учредена е Парижката комуна

Парижката комуна се нарича радикалното революционно управление на Париж от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „Хляб или куршум!“.

Характеризира се като анархистко или социалистическо – в зависимост от идеологическите възгледи на коментатора. Разгромът на комуната става с цената на 30 000 убити.

В САЩ официално е създадена Армията на спасението

Армията на спасението е международна мисионерска и благотворителна организация, съществуваща от средата на XIX век и поддържана от протестанти-евангелисти. Учението ѝ е основано на Библията, любовта към Бога и практическата грижа за човека. Главната ѝ квартира се намира в Лондон, но има представителства в 131 страни. В някои от тях е известна под леко по-различно име. 2020 г. Армията на спасението започна в България.

Това международно движение описва себе си като евангелистко и част от християнската църква. Има полувоенна структура и е основано през 1865 година в Обединеното кралство от Катрин Буут и Уилям Буут, който напуска клона на Методистката църква, където е служител, за да започне хуманитарна дейност сред най-ниската класа на обществото в Лондон, с цел да разпространява християнството и да оказва помощ на нуждаещите се. Според основателя си, Армията на Спасението показва, че е възможно и необходимо, в свят подчинен на материализма, да съществува едно видимо християнство, радостно и активно, търсейки по всякакъв начин да победи глада в света, бедността и социалното неудобство. Извършва обществена, църковна и благотворителна дейност.

Задачата на Армията на спасението е да донесе спасение на бедните и нуждаещите се като задоволява техните материални и духовни потребности без оглед на възраст, пол или раса.

В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести

Вдигането на тежести е олимпийски спорт, в който състезателите се опитват да вдигнат различни по тежест щанги. Състезанията се провеждат в две движения – изхвърляне и изтласкване. Всеки състезател получава право на 3 опита във всяко движение.

Има отделни категории на състезателите. Сумират се най-добрите резултати от всяко движение, за да се получи общият резултат. Най-напред този спорт е изключително за мъже, но по-късно започва да се практикува и от жени. Всеки състезател трябва да има поне един успешен опит във всяко движение, иначе бива дисквалифициран. При еднакъв резултат в двубоя, по-предно място печели състезателят който първи е достигнал съответния резултат.

Роден са Ян Коменски, Димчо Дебелянов, Лейди Гага и други известни личности.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.
През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години.

Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация.

В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро). За отличия и заслуги през втория период на войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.

През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулпторът използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 28 март:

• 37 г. – Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принцепс.
• 193 г. – Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
• 845 г. – Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града.
• 1776 г. – В Москва е създаден Болшой театър.
• 1802 г. – Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада – втория известен астероид след 1 Церера.
• 1844 г. – В Испания е създадена жандармерията – военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната.
• 1854 г. – Кримска война: Франция обявява война на Русия.
• 1857 г. – В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
• 1859 г. – В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков.
• 1871 г. – Учредена е Парижката комуна.
• 1885 г. – В САЩ официално е създадена Армията на спасението.
• 1891 г. – В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести.
• 1910 г. – Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия.
• 1920 г. – При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени.
• 1921 г. – Китайският параход Хонг Конг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души.
• 1930 г. – Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара.
• 1939 г. – Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
• 1940 г. – В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир.
• 1940 г. – В САЩ е открит нов изотоп на урана – плутоний 239.
• 1973 г. – Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ.
• 1973 г. – Възродителен процес: 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни.
• 1974 г. – Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния.
• 1979 г. – След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
• 1983 г. – Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите – безядрена зона“.
• 1994 г. – В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност – до 31 март същата година големите всекидневници не излизат.
• 1994 г. – При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени.
• 2005 г. – При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур.

На днешния ден са родени:

• 1472 г. – Фра Бартоломео, италиански художник
• 1515 г. – Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка
• 1609 г. – Фредерик III, крал на Дания
• 1750 г. – Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер
• 1868 г. – Максим Горки, руски писател
• 1882 г. – Георги Скрижовски, български революционер
• 1887 г. – Димчо Дебелянов, български поет
• 1890 г. – Пол Уитман, американски музикант
• 1915 г. – Джей Ливингстън, американски композитор
• 1928 г. – Збигнев Бжежински, американски политолог
• 1929 г. – Вера Мутафчиева, българска писателка
• 1936 г. – Божидар Абрашев, български политик
• 1939 г. – Продан Нончев, български актьор
• 1946 г. – Алехандро Толедо, президент на Перу
• 1951 г. – Панайот Панайотов, български певец
• 1952 г. – Андрей Даниел, български художник
• 1953 г. – Тома Томов, български политик
• 1955 г. – Ивайло Дичев, български писател
• 1959 г. – Ангел Грънчаров, български философ
• 1968 г. – Джон Ли, британски барабанист
• 1970 г. – Винс Вон, американски актьор
• 1973 г. – Танер Али, български политик
• 1981 г. – Джулия Стайлс, американска актриса
• 1986 г. – Лейди Гага, певица

Починали на днешния ден:

• 193 г. – Пертинакс, римски император
• 1687 г. – Константин Хьойгенс, холандски поет и композитор
• 1712 г. – Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател
• 1794 г. – Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, философ и политолог
• 1881 г. – Модест Мусоргски, руски композитор
• 1941 г. – Вирджиния Улф, британска писателка и феминистка
• 1943 г. – Сергей Рахманинов, руски композитор, пианист и диригент
• 1969 г. – Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ
• 1982 г. – Уилям Джиок, канадски химик, носител на Нобелова награда
• 1985 г. – Георги Караиванов, български поет
• 1985 г. – Марк Шагал, френски художник от беларуски произход
• 1994 г. – Йожен Йонеско, драматург и писател
• 2001 г. – Въло Радев, български режисьор
• 2023 г. – Мерсия Макдермот, британска историчка