Световният ден на семейството International Family Day е учреден през 1993 г. от Генералната Асамблея на ООН. Той отразява значението, което международната общност отдава на семействата.

Международният ден дава възможност за насърчаване на информираността по въпроси, отнасящи се за семейството и увеличава знанията по социални, икономически и демографски процеси, които засягат семейства. Световният ден на семейството има за цел да привлича общественото внимание към редица проблеми в семейството.

В своя резолюция, Общото събрание на ООН също така отбелязва, че разпоредбите свързани със семейството в резултат на голяма конференция на Организацията на обединените нации и срещите на високо равнище от 1990-те и техните последващи процеси продължават да предоставят насоки относно начините за засилване на политическите компоненти и програми  насочени към семействата, като част от цялостен подход към развитието.

Световен ден на климата

На 15 май се отбелязва Световният  ден за борба с климатичните промени. Денят на климата е обявен от  страните членки на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е ратифициран през март 1995 г.

Всяка година еколози и политици от цял свят координират действията си за намаляване тенденцията към глобално затопляне.

Изменението на климата е една от най-големите заплахи за живота на нашата планета. Използването  на въглища, петрол, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и много други човешки дейности увеличават количеството на парниковите газове във въздуха. Това повишава температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване равнището на океаните, наводняване на многолюдни ниски земи, както и до изчезването на стотици хиляди биологични видове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо функциониране като организми.

Глобалното затопляне е повишаването на средната температурата на атмосферата и на световния океан.

През 20-ти век средната температура се е повишила средно с 0.6 градуса, което води до  така наречен парников ефект – затопляне на долната част на атмосферата. Източниците на парникови газове са природни и свързани с човешката дейност. Природните са изригването на вулкани и изветрянето на варовиковите скали, а човешките – горенето на изкопаеми горива – твърди, течни и газообразни.
В атмосферата се изпускат 25 млрд. тона въглероден диоксид годишно, тоест 800 т  за 8 секунди. Прочистването на горите, земеделието -   паленето на стърнища, на растителни и други отпадъци допринасят за това и са заплаха за климата.

Последиците за човечеството и за климата  са крайно  неблагоприятни: ще се повиши температурата на Земята от  4.5 градуса до  7.7 градуса; ще се повиши нивото на световния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; драстично ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се увеличи честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви, поради изменение на естествена им среда; половината от човечеството ще страда от недостиг на вода.
За да не се случи всичко това са необходими мерки на правителствата най-вече свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличаване използването на възобновими източници на енергия като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.

Препоръки за подобряване на климата

Препоръки, които биха иали ефект за подобряване на климата: изключването на зарядното от контакта, намаляване карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, смяна на крушките с енергоспестяващи, да се зарежда биодизел, икономисване на парно и ток, ако продуктите във фризера не го изпълват да се напълни с пликчета с вода, засаждане на дървета.
Само със смяната на една обикновена крушка с енергоспестяваща ще се намали със 70 кг. въглеродния двуокис в атмосферата, а всяко дърво абсорбира 1 тон въглероден двуокис.

Нека спасим  Земята!