Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

Празник на град София

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 316 557 души (към декември 2014 г. по данни на НСИ). Според резултатите от "Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година" населението на град София е 1 201 719 души, а населението на област София (столица), която обхваща 38 населени места, от които 4 града: София, Банкя, Бухово и Нови Искър и 34 села., е 1 291 591, което представлява 17,5% от населението на България (към 01.02.2011 г.). Столичната община е юридическо лице със своя собственост – публична и частна, и свой бюджет. Органите на управлението на общината – Столичният общински съвет и кметът се избират от гражданите на Столична община с мандат от 4 години.

Столична община е разделена на 24 района. Кметовете на райони решават въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1,311 кв. км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв. км, земеделските територии са с площ 509 кв. км, горските – 466.5 кв.к м, териториите за добив на полезни изкопаеми – 40.5 кв. км, териториите за транспорт и инфраструктура – 20.6 кв. км и водни течения и водни площи – около 40 кв. км. Районът е богат и на минерални води.

Столицата на България е заобиколена от три страни от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Това е причината отделни части на града да се намират на височина над 650 метра. Това я прави една от най-високо разположените столици в Европа. През територията на София протичат няколко маловодни реки.
Техните легла в чертите на града са коригирани. По-големи са Искър, Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Боянска, Бистришка, Банкянска. Главната отводнителна артерия е меридианно разположената долина на река Искър.

София е обявена за столица на 22 март 1879 г. (по нов стил на 3 април 1879 г.) от Първото учредително Народно събрание, проведено в град Велико Търново след Освобождението. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на България. Тя е дом на: Българската академия на науките и повечето от научните институти към нея, на много университети и академии, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. Столицата на България е неповторим град, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история.

На 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се чества Денят на София. Денят е обявен за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Почитта към мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София е и почит към добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Приета е Конституцията на Съединените американски щати.

Конституцията на Съединените щати е върхновният закон на САЩ. Конституцията, първоначално съставена от седем члена, очертава националната рамка на управление. Първите три члена оформят доктрината на разделението на властите. Следващите три члена описват идеите за федерализма, щатите и споделения процес на конституционните поправки. Седмият член се отнася за процедурата, която впоследствие се използва от тринайсетте щата, за да я ратифицират. През май 1787 г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Конституцията е официално приета на 17 септември същата година, а е обнародвана 2 години по-късно през 1789 г.

Приключва Третата битка при Шипка.

Тя се провежда в периода от 5 до 17 септември 1877 г. Това е последният и неуспешен опит на Централната османска армия да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд. В битката участват над 45 000 офицери и войници от двете враждуващи страни. Жертвите от конфликта наброяват 2400.

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: „Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

На тази дата рожден ден празнуват:

Казимир Попконстантинов – български учен. Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968). Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика. Археолог-проучвател в Окръжния музей в Търговище (1968-1975). Научен сътрудник на Археологическия институт с музей при БАН - филиал в Шумен (1975-1986). Доцент (1986-1996) и професор (от 1996) по археология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Зам.-ректор по учебната дейност (1991), декан на Исторически факултет (1992-1995), ръководител на катедра „Археология“ (1996-2007, три мандата с едно прекъсване), директор на Центъра по балканистика (1996-2003), декан на Православния богословски факултет (1999-2007, два мандата) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.  

Минчо Минчев – български цигулар. Роден е на 17 септември 1950 г. в квартал Бичкиня в Габрово. Баща му е уважаваният д-р Николай Минчев. Любител на музиката, бащата заразява с тази страст своя син. От най-ранна възраст Минчо започва да изучава цигулка под ръководството на Петър Чаракчиев. На 9-годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт в залата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Продължава образованието си в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, София като ученик на проф. Емил Камиларов, при когото продължава да следва и в Българската държавна консерватория в София. Репертоарът на Минчо Минчев е огромен и разнообразен. В него са включени и много композиции, написани специално за него. Има множество реализирани записи. Участва като член на жури на множество национални и международни конкурси. Близо 2 десетилетия проф. Минчо Минчев е прославен и много търсен педагог заради неговата всеотдайност и активното му участие в цялостното развитие на младите цигулари, имащи късмета да работят с него. Освен че е носител на награди от конкурси, Минчо Минчев е определен за Музикант на годината от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР.