През 1929 г. се ражда Ане Франк, холандска еврейка, която завинаги остана на 15

Анелизе Мари „Ане“ Франк е немско момиче от еврейски произход, най-известно със своя посмъртно публикуван Дневник, в който описва двете години, които прекарва със семейството, криейки се в Амстердам. Дневникът на Ане вероятно е най-четеното произведение от цялата литература за Холокоста в целия свят.

Тя е родена през 1929 г. във Франкфурт, Германия. Семейството ѝ бяга в Амстердам от преследването на нацистите. През 30-те години баща ѝ създава успешен бизнес. Семейство Франк остават в предвоенния си апартамент до 1942 г., когато по-голямата им дъщеря, Марго, получава официална призовка да се яви в нацистки трудов лагер. Това задейства план, предвиден за по-късен етап от войната, съгласно който семейството се скрива в тайна пристройка на служебната сграда на бащата Ане – Ото Франк. С тях се укрива бизнес партньорът на Ото – Херман ван Пелс с жена си Аугусте и синът им Петер.

В този период Ане записва преживелиците си, докато се крият, и като любопитен тийнейджър, който сега расте. През пролетта на 1944 г. след като чува по радиото военновременен призив да се пазят разкази за окупацията от първа ръка, Ане започва да редактира и пренаписва някои части и изменя стила и фокуса си. Освен че описва ежедневието в скривалището, Ане разсъждава относно своята национална и религиозна идентично, както и други зрели теми, включително трудните взаимоотношения с майка си, любовната история с Петер ван Пелс и физическите изменения след пубертета.

На 4 август 1944 г., когато Ане е на 15 г., след незнаен донос скривалището на семейство Франк е разкрито, а семейството – арестувано и затворено в транзитния лагер Ветерборк. На следващия месец са депортирани в Аушвиц. През октомври 1944 г. Ане и Марго са изпратени в Берген-Белзен, където и двете умират от тиф през март 1945 г. само няколко седмици, преди лагерът да бъде освободен. Ото Франк е единственият оцелял Холокоста от семейството.

След войната Мип Гис, една от холандските християнки, които помагат за укриването на семейството, дава на Ото дневниците, които Ане е писала. Ото Франк ги публикува в книга, наречена Дневникът на едно младо момиче (на български има няколко издания: „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“, „Дневникът на Ане Франк“ и „Задната къща“), която първо се поява в Нидерландия през 1947 г. и впоследствие е преведена на повече от 50 езика. Къщата, в която те се крият в Амстердам, на ул. Принсенграхт 263, е превърната в музей и се посещава от хиляди всяка година.

 

Днес отбелязваме Световен ден против детския труд

На 12 юни отбелязваме Световния ден за борба с детския труд. През 2002 г. Международната организация по труда  обяви датата за Световен ден за борба срещу детския труд, за да привлече повече внимание към проблема, пред който се изправят децата.

Статистиката показва, че над 215 милиона деца по света са принудени да работят, а 40% от безработните са млади хора. Тези цифри са пряко зависими една от друга, тъй като трудът и експлоатацията в детските години води до сериозни поражения върху здравето и благосъстоянието на децата, които не завършват образованието си и след време попадат в графата безработни и социално слаби.

Детският труд поставя началото на порочния кръг от безработица, неравенство и дискриминация. Образованието е ключът към промяната.

България е страна по Конвенцията за правата на детето на ООН, в която се признава правото на всяко дете да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност да навреди на здравето или на физическото, умствено, духовно, морално или социалното му развитие.

Праз 1964 г.  Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор

Нѐлсън Холѝлала Мандѐла е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият избран с всеобщо гласуване.

Преди това Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес. През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления. Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г. Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.

Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993) и на българския орден „Стара планина“ (2008). Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от много световни лидери.