На този ден: Отбелязваме едновременно годишнина от раждането и смъртта на Леда Милева

На днешния 5 февруари църквата почита паметта на Св. мъченица Агатия, от старогръцки името означава "добра". Имен ден празнуват Добрин, Добринка, Добромир, Добромира, Добри, Агата. 

Света Агатия е живяла по време на римския император Декий (249-251), когато е имало жестоки гонения срещу християните.

Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и смърт. Агатия е родена в Палермо (Сицилия) - била скромна християнка, славела се със своята красота, добродетел и знатен род. Родителите й оставили голямо богатство, но тя малко ценяла земните блага.

Когато местният управител Квинтиан пратил войници, тя спокойно отишла с тях в Катания. Подложена на жестоки мъчения, Агатия запазила силата на духа си и нищо не можело да я накара да се отрече от Христовата вяра. Славата на мъченическата й смърт бързо се разнесла сред вярващите и веднага след нейната смърт християните построили църква над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба й за спомен на нейното смирение.

Според народните поверия жените празнуват днешния ден в чест на мъжете - да бъдат здрави и силни. Още сутринта булките омесват и пекат питки, мажат ги с мед и ги окичват със здравец. После невестите се събират на почерпка с вино, за да почетат съпрузите си.a

На 5 февруари 1920 година е родена Леда Гео Милева. Поетесата е по-голямата от двете дъщери на Гео Милев. 

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.

Леда Милева е автор на стихотворението "Зайченцето бяло", превърнало се в емблема на българската поезия за деца.

Днес, освен годишнина от рождението ѝ, се навършват и 12 години от смъртта ѝ. Тя умира на 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса.

През 1850 година в САЩ е патентована първата машина за смятане - аритмометър. Това е първата автоматична сметачна машина за масова употреба, създадена от Чарлс Ксавиер Томас де Колмар през 1820 г. и продължила да съществува до края на века. Той може да събира, изважда и умножава, а с помощ от страна на човека - дори да дели. Машините от този тип и конструкция, които заемат цяло бюро, се продават в продължение на 90 години и са смятани за едни от най-надеждните калкулатори. 

На 5 февруари 1909 година Русия първа от Великите сили признава независимостта на България. На 22 септември 1908 г. 
България отхвърля васалната зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.).

Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.

Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните и задължения, останали още от войната (1877-1878 г.), срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.

През 1936 година Чарли Чаплин реализира последния си ням филм – Модерни времена. Той излиза на екран цели 10 години след първите озвучени филми.

Наричат го "квазиням", защото, макар че не се води диалог, присъстват звукови ефекти. Възпроизвеждат се звуците на машини и дори може да бъде чут гласът на Чаплин, който изпълнява песен.

На 5 февруари 1976 година американката Мод Тал става най-възрастният шофьор в света. Тя получава своята шофьорска книжка на 104-годишна възраст. Няма точни сведения дали интересният рекорд е подобрен до ден днешен. През 2013 година в медиите се появи новината, че считаната към онзи момент за най-възрастна водачка е получила безплатен автомобил. Става дума за 105-годишната Едит Кирхмайер от Калифорния. Скромната разлика във възрастта на двете дами обаче се компенсира от опита зад волана - Едит вече имала 86-годишен стаж зад гърба си. Първите си уроци по кормуване получила на 19 години, когато правила за движение по пътищата все още нямало.

Ето и някои от по-важните събития, които са се случили на днешната дата:

• 506 г. – Кралят на вестготите Аларих II издава сборник с римски закони.
• 1204 г. – Алексий V Дука Мурзуфул е коронясан за император на Византия.
• 1762 г. – Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
• 1783 г. – При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
• 1818 г. – Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
• 1850 г. – В САЩ е патентована първата машина за смятане аритмометър.
• 1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
• 1861 г. – В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
• 1871 г. – Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
• 1885 г. – Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
• 1889 г. – Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
• 1904 г. – Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
• 1909 г. – Русия признава независимостта на България.
• 1917 г. – Мексико приема своята революционна конституция.
• 1928 г. – По изкуствен път е получен Витамин D.
• 1936 г. – Чарли Чаплин реализира последния си ням филм – Модерни времена.
• 1945 г. – По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост – 70 км в час.
• 1953 г. – За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
• 1958 г. – Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
• 1958 г. – Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
• 1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
• 1971 г. – Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
• 1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.
• 1976 г. – Американката Мод Тал става най-възрастният шофьор в света, след като получава правоуправление на 104-годишна възраст.
• 1991 г. – Столицата на Киргизстан – Фрунзе е преименувана на Бишкек.
• 1997 г. – Под обществен натиск три швейцарски банки прехвърлят 71 млн. долара по сметката на фонда за жертвите на Холокоста.
• 2000 г. – В Техеран е извършен неуспешен опит за атентат срещу президента на Иран Мохамед Хатами.
• 2002 г. – Компанията Pepsi заснема най-скъпия рекламен видеоклип – с участието на Бритни Спиърс на стойност 9 млн. долара.

Родени на днешния ден:

• 1788 г. – Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство 
• 1808 г. – Карл Шпицвег, немски художник 
• 1812 г. – Жорж Дантес, френски монархист 
• 1840 г. – Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател 
• 1840 г. – Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател 
• 1843 г. – Никола Ганчев, български революционер 
• 1848 г. – Жорис-Карл Юисманс, френски писател 
• 1852 г. – Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония 
• 1905 г. – Георги Герасимов, български художник 
• 1907 г. – Валтер Науш, австрийски футболист 
• 1909 г. – Вангел Аяновски, югославски партизанин 
• 1912 г. – Пиетро Ферарис, италиански футболист 
• 1914 г. – Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. 

Починали на днешния ден:

• 1578 г. – Джанбатиста Морони, италиански художник 
• 1725 г. – Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор 
• 1803 г. – Джордж Бас, английски лекар 
• 1822 г. – Али паша Янински, албански държавник 
• 1881 г. – Томас Карлайл, британски философ и публицист
• 1909 г. – Димитър Паничков, български издател 
• 1910 г. – Дине Дробенов, български революционер 
• 1927 г. – Никола Рибаров, български генерал 
• 1931 г. – Михал Грамено, албански революционер 
• 1934 г. – Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог 
• 1937 г. – Лу Андреас-Саломе, германска писателка 
• 1947 г. – Боян Смилов, български политик 
• 1959 г. – Курт Закс, немски музиколог 
• 1966 г. – Лудвиг Бинсвангер, швейцарски психиатър 
• 1984 г. – Манес Шпербер, австрийски писател 
• 1999 г. – Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. 
• 2001 г. – Любомир Димитров, български актьор 
• 2005 г. – Гнасингбе Еядема, президент на Того 
• 2008 г. – Асен Попов, български скулптор 
• 2013 г. – Леда Милева, българска писателка 
• 2014 г. – Робърт Дал, американски политолог 
• 2021 г. – Атанас Скатов, български алпинист 
• 2022 г. – Анани Явашев, български актьор 
• 2023 г. – Первез Мушараф, пакистански военачалник и политик