
На 11 март 1912 г. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. Те учредяват „Христо Ботев – Футболно дружество“ в Пловдив. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната.
"Ботев Пловдив" се превръща в един от символите на българския футбол и записва множество успехи в България и Европа. Клубът е шампион два пъти - през 1929 г. и 1967 г., носител на купата на страната също два пъти - през 1962 г. и 1981 г.. Тимът е носител и на Балканската клубна купа от 1972г.
В европейските клубни турнири Ботев става първият български отбор достигнал до 1/4 финал в ЕКТ през 1962/1963, побеждава колоси на световния футбол в Пловдив Барселона с 1:0 и Байерн с 2:0 (единственият български отбор, който е бил на едно попадение от елиминирането на немския гранд). През сезон 2014/2015 Ботев направи още един рекорд в европейските клубни турнири записа 10 поредни двубоя без загуба в Европа в периода 1995-2014, по този начин тимът се изравни с ЦСКА на върха в тази класация като и двата отбора имат по 10 поредни двубоя без поражение в Европа.
В Ботев са играли много велики футболисти, оставили трайна следа не само в пловдивския, но и в българския футбол: Динко Дерменджиев, Георги Попов, Видин Апостолов, Александър Костов, Райко Стойнов, Христо Илиев, Иван Глухчев, Георги Чакъров, Георги Аспарухов, Запрян Раков, Спас Джевизов, Антим Пехливанов, Атанас Пашев, Марин Бакалов, Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Георги Георгиев, Георги Славков, Борис Хвойнев, Тодор Зайцев, Костадин Видолов и много други.
През 1981г. Георги Славков печели „Златната обувка“ с 31 попадения. Като това е една от трите „Златни топки“ на български футболисти – Петър Жеков 1969 (36 гола) и Христо Стоичков 1990 (38 гола).
Ботев е четвъртият отбор с най-много сезони в българския футболен елит - 66. Само софийските Левски, ЦСКА и Славия имат повече сезони от „канарчетата“ в елита.
През 1907г. в София в близост до Софийския университет е убит министър-председателя на България Димитър Петков. При атентата срещу Петков е ранен и министърът на земеделието Никола Генадиев.
Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.
Сходна е съдбата и на синовете на Димитър Петков. През 1924г. от активисти на ВМРО е убит Петко Петков, а през 1947г. Никола Петков е екзекутиран по нареждане на комунистическата власт.
През 1913г. българската армия постига една от най-забележителните си победи. По време на Балканската война Втора българска армия заедно със сръбски войскови части превземат Одринската крепост. Крепостта е считана за непревземаема до този момент. Обсадата продължава от октомври 1912 до 11 март 1913г. Георги Вазов и Никола Иванов са командирите на българската армия, която дава почти 2000 жертви, а от турска страна жертвите са близо 7000. По време на Обсадата се развива и сериозно българската авиация. През 1912г. Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първият боен разузнавателен полет в Европа, като хвърлят две бомби над Одрин.
През 1972г. излиза първият брой на английския Дейли кърънт, който е първият ежедневен вестник в света.
През 2004г. е извършен един от най-големите атентати в Европа. След серия от бомбени атаки в испанската столица Мадрид са убити 192 души и са ранени около 1500. В атаките загиват и четирима български граждани. Отговорност за атаките пое групировката Ал-Кайда. Година по-късно Европейския съюз обявява, че 11 март ще бъде Европейски ден за почитане на паметта на жертвите не тероризма.
Днес отбелязваме рождението на големият духовник и просветител Софроний Врачански, като българската православна църква отбелязва деня на Свети Софроний Врачански. Рожден ден празнува един от най-добрите футболисти в последните 20 години - Дидие Дрогба.
На днешната дата умират големият пловдивски художник Йоан Левиев и бившият юго лидер Слободан Милошевич.
Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 11 март:
- 1542 г. – Испанският конкистадор Алваро де Вака достига град Асунсион.
- 1669 г. – Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) – загиват 20 000 души.
- 1702 г. – Излиза първият брой на английския Дейли кърънт – първият ежедневен вестник в света.
- 1780 г. – Руската императрица Екатерина II обявява неутралитет във войната между Англия и САЩ.
- 1801 г. – Императорът на Русия Павел I е нападнат от бивши офицери, принуден да подпише абдикация в полза на сина си Александър I и е убит.
- 1810 г. – Наполеон се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза.
- 1835 г. – В Габрово приключва строеж на часовникова кула.
- 1864 г. – По време на голямо наводнение в Шефилд (Англия) загиват 250 души.
- 1905 г. – Официално е открито Парижкото метро.
- 1912 г. – Българското правителство на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия.
- 1917 г. – Първата световна война: 50 000 британска и индийска войска, ръководена от ген. Стенли Мауд напада Багдад и пленява 9000 турски войници.
- 1935 г. – В Германия са създадени военновъздушните сили Луфтвафе.
- 1941 г. – Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва договора Заем-Наем, с който осигурява американски военни доставки за съюзниците от Антихитлеристката коалиция.
- 1963 г. – На пленум на ЦК на БКП е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос.
- 1970 г. – Пабло Пикасо подарява 800 свои творби на музея в Барселона.
- 1985 г. – Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.
- 1990 г. – Литва решава да напусне СССР.
- 1997 г. – Пол Маккартни получава титлата „сър“ от английската кралица Елизабет II.
- 1999 г. – България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания.
- 2003 г. – В Хага е учреден Международен криминален съд.
- 2004 г. – След поредица от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, загиват 192 души и около 1500 са ранени.
- 2011 г. – Земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер удря Япония край регион Тохоку.
На днешния ден са родени:
- 1544 г. – Торквато Тасо, италиански поет
- 1739 г. – Софроний Врачански, български духовник и просветител
- 1818 г. – Анри Дьовил, френски физик и химик
- 1835 г. – Алексей Корзухин, руски художник, передвижник
- 1916 г. – Харолд Уилсън, министър-председател на Великобритания
- 1921 г. – Астор Пиацола, аржентински композитор и музикант
- 1931 г. – Калиник Врачански, врачански митрополит
- 1931 г. – Рупърт Мърдок, австралийски предприемач и медиен магнат
- 1932 г. – Георги Кишкилов, български актьор
- 1950 г. – Боби Макферин, американски класически, джаз и поп музикант
- 1950 г. – Стела Банкова, български политик
- 1951 г. – Доминик Санда, френска актриса
- 1952 г. – Дъглас Адамс, британски писател
- 1952 г. – Здравко Митков, български режисьор
- 1969 г. – Сорая, колумбийско-американска певица
- 1971 г. – Джони Ноксвил, американски комик
- 1985 г. – Соня Радева, българска фигуристка
Починали на днешния ден:
- 1820 г. – Бенджамин Уест, американски художник
- 1883 г. – Александър Горчаков, руски държавник и дипломат
- 1903 г. – Йордан Варналиев, български революционер
- 1907 г. – Димитър Петков, министър-председател на България
- 1908 г. – Едмондо де Амичис, италиански писател
- 1911 г. – Драган Цанков, министър-председател на България
- 1923 г. – Христо Цонев Луков, български военен деец
- 1924 г. – Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България
- 1955 г. – Александър Флеминг, шотландски учен, Нобелов лауреат през 1945 г.
- 1969 г. – Джон Уиндъм, британски писател
- 1972 г. – Фредрик Браун, американски писател
- 1994 г. – Йоан Левиев, български художник
- 2002 г. – Джеймс Тоубин, американски икономист
- 2006 г. – Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия