Официално е открит Суецкият канал
Суецкият канал е плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и представлява съкратена връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът има дължина 164 km и дълбочина 8 m. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193,30 km, дълбочина 24 m и широчина 205 m. През 2015 г. каналът е разширен допълнително и движението става двупосочно.
В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 km северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал до 2015 г. е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.
Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит, транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез разтоварване на стоките от корабите и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., каналът може да бъде използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг“.
През 2015 г. е открит за движение втори канал, успореден на първия, с дължина 72 km. Новият канал увеличава донякъде пропусквателната способност на съоръжението, но участъци с еднопосочно движение на корабите остават.
Хитлеристка Германия създава Варшавското гето в окупираната от нея Полша
Варшавското гето е създадено от Нацистка Германия за настаняване на германски и полски евреи по време на Втората световна война. Концлагерът е най-големият от този вид, построяван от нацистите.
Гетото е построено в центъра на Варшава в средата на 1940 година. В него са депортирани евреите от Варшава и от няколко полски провинции под диктатурата на нацистите. Служи най-вече като събирателен лагер за евреите, препращани в концентрационния лагер „Треблинка“.
През април 1943 година във Варшавското гето започва въстание, при потушаването на което то е силно разрушено, а основната част от жителите му са избити или депортирани в „Треблинка“.
Учредена е световната организация за култура и образование ЮНЕСКО
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.
България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.
СССР изстрелва космическия апарат Венера 3 към Венера
Венера 3 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 16 ноември 1965 г. 04:16 стандартно време с цел изследване на Венера. Основната цел на мисията е сблъсък с повърхността на планетата. Сондата се състои от орбитален отсек и спускаем апарат. Спускаемият апарат представлява сфера с диаметър 0,9 м. Венера 3 е оборудвана с радиокомуникационна система, множество инструменти за събиране на различни данни и слънчеви панели. На 26 декември 1965 г. е извършена корекция на траекторията. Тогава станцията е на разстояние около 13 милиона км от Земята. На 1 март 1966 г. апаратът се разбива на място от повърхността на Венера с координати приблизително -20º до 20º сев. ш. и 60º до 80º изт. д., като става първият космически апарат достигнал повърхността на друга планета от Слънчевата система. Преди сблъсъка с Венера настъпва повреда и не са предадени измервания преди навлизането в атмосферата ѝ.
Днес е Международният ден на толерантността
На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Международният ден на толерантността се чества за пръв път през същата година. Отбелязва се по призив на Общото събрание на ООН в резолюция 51/95.
Организацията на обединените нации е ангажирана да затвърди толерантността, като насърчава взаимното разбирателство между културите и народите. Този императив е в основата на Хартата на ООН, както и във Всеобщата декларация за правата на човека и е по-важен от всякога в съвременното общество.
Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантността се основава и на свободата на съзнанието.
С крилатата фраза "Най-високият резултат от образованието е толерантността" американската писателка Хелън Келер ни показва значението на толерантността като позитивно взаимоотношение между хората.