13 април 1945г. Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС

Колективизацията представлява съвкупност от политически решения и практически действия на държавата, които имат за цел окрупняването на селското стопанство в България и преминаването му от частна в колективна собственост (ТКЗС).

Предпоставките: Към 1944 година в България близо 80% от населението е селско. Поради големите процеси на раздробяване на земеделската земя, които текат с особена сила след Първата световна война, в страната се налага практиката на маломерните стопанства.

По данни от официалната статистика, 712 хиляди стопанства притежават до 50 дка земя, 254 хиляди между 50 и 100 дка, и едва 200 стопанства притежават повече от 500 дка. Това положение прави изключително трудна модернизацията на селското стопанство. Опитите на българските правителства в междувоенния период чрез различни способи да се справят с изостаналостта в българското село, не се увенчават с успех. Животът на българските селяни е изключително тежък.

Началото на колективизацията: Логично след като българските комунисти влизат във властта, те започват да следват съветския пример в областта, а именно кооперирането и колективизацията. На 13 април 1945-та е приета Наредбата – закон за ТКЗС (трудово-кооперативно земеделско стопанство).

В периода до края на 1948-ма и началото на 1949 година, държавата не оказва голям натиск над селяните да влязат в ТКЗС. В тяхното създаване участват преимуществено представители на Комунистическата партия. Около 8 % от земеделските стопани се включват в кооперативните сдружения през първите три години от приемането на закона. В началото на 1946 година Народното събрание приема други два важни закона насочени към модернизиране, благоустрояване и електрификация на селските райони. Създадена е и специална служба към Министерството на земеделието, имаща за задача да подобри живота в селата и да съдейства на процесите по коопериране.

 От март същата година действа Законът за трудовата поземлена собственост, който стои в основата на подготвяната аграрна реформа. Основният му принцип е ограничаване на едрата собственост и оземляване на безимотните и малоимотните селяни. В есента на 1947 година правителството въвежда практиката на „задължително изкупуване“ на земеделски култури от частните стопани на цени доста под пазарната им стойност. Това е един от методите, с който селяните са тласкани към коопериране. От февруари 1948-ма се предприема изкупуване и на тежката селскостопанската техника. Нейните притежатели получават ценни книжа, които впоследствие така и не са реализирани. Това поставя в явна дискриминация частните стопани, които губят възможността да обработват земята си с трактори и комбайни, а им остават само примитивните сечива.

Напрежението: Режимът постепенно започва да оказва натиск и със силови методи. Срещу непокорните селяни се провеждат репресии от разнообразен характер – побоища, изселвания, съдебно преследване. Това още веднъж недвусмислено демонстрира, че БКП е твърдо решена да наложи своя курс в земеделието.

През 1950 година, близо половината от българските селяни са вече част от системата на ТКЗС. Властта обаче се натъква на съпротива, като в отделни случаи и въоръжена. През юли същата година избухват бунтове в някои населени места във Врачанско. В следващите месеци такива има и в Пловдивско и Старозагорско, а през 1951 година във Видинско. Държавните органи успяват сравнително лесно да се справят с напрежението. То обаче показва, че колективизацията предизвиква голямо недоволство сред част от населението. Бунтовете предизвикват раздори в самата комунистическа партия. Ръководствата по места са сменени. Министърът на земеделието Титко Черноколев е обвинен за проблемите с налагането на поземлената реформа и принуден да освободи поста си! Процесът по налагане на колективизацията е леко смекчен в периода 1951/56 и тя не тече така ударно.

13 април е световен ден на рока

На 13 април 1954 г. Бил Хейли записва песента Rock Around the Clock. От тази дата започва нова световна ера в музиката, която се превръща в култура, философия и начин на живот на цели поколения.

Оригиналното заглавие на песента е We’re Gonna Rock Around the Clock Tonight!, което в по-късни записи на самия Хейли и други изпълнители е съкратено на Rock Around the Clock. Тъй като терминът Rock and Roll по това време още не е бил измислен, на плочата, излязла на 20 май 1954 г. песните са записани като Fox Trot.

13 април се свързва и с друго важно събитие. През 1962 г. на тази дата в Хамбург е открит музикалният клуб Star-Club с участието на The Beatles – групата, която има огромно значение за налагането на новия стил.

Кога точно се ражда стилът Rock and Roll и къде за първи път се смесват кънтри, джаз и буги-вуги музикалните специалисти все още спорят. Смята се, че първата песен в този стил е Rocket 88, записана през 1951 година от групата на Айк Търнър.

 

През 1814 г. немският математик Карл Вите получава докторска степен на 13-годишна възраст

Най-младият доктор на науките в световната история получава докторската си степен в Хесенския университет.

Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на свещеник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от баща си Карл Вите-старши с цел да се развият у него необикновени способности. Към 10-годишна възраст той свободно говори и чете на английски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.

Вите-старши публично демонстрира успехите на сина си, пропагандирайки по този начин приоритета на възпитаниего над природните заложби. Европейската преса осветява успехите на вундеркинда.

През 1810 г. младият Вите полага в Лайпциг зрелостин изпит и започва да посщава Гьотингенския университет. Там изучава в продължение на четири години исторически, филологически, математически и философски науки, а през 1813 г. се появява латински трактат на 13-годишния докторант, на основание на който Вите на 13 април 1814 г. получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен доктор по философия.

След образователно пътуване в Италия, по време на което Вите се занимава преди всичко с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 г. преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма известност със своите изследвания в областта на италианската литература и то главно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.

На Вите принадлежи инициативата за основаване през 1866 г. на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „Декамерон” на Бокачо (1859).