Джорджия се отделя от САЩ

Тя е петият щат, който се отделя. Само 20 дни по-рано Южна Каролина става първият. Малко преди това Линкълн печели изборите. През следващите шест седмици, преди встъпването му в длъжност, тя бива последвана от Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. Ейбрахам Линкълн започва кампания за премахване на робството. ПО това време фермите и плантациите, обработвани от чернокожи роби, са водещи за икономиката на Юга. В крайна сметка, отделят се 11 щата. На 4 април първите 7 "отцепника" създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати. На 12 април 1861 г. техните войски нападат Форт Съмтър, с което поставят началото на Гражданската война.

Щатите приемат Конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува вечно. Столица на Конфедерация става алабамският град Монтгомъри, а след присъединяването на Вирджиния – Ричмънд.

По-късно в състава на Конфедерацията влиза индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията, нито към правителството на САЩ. Някои индианци се обявяват против робството, но подкрепят Конфедерацията поради опасения, че Северът ще ограби още от териториите им.

През 1865 г. войските на Юга капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници. Така приключва най-кръвопролитната война за САЩ - на всички фронтове на Втората световна война загубите на американците са по-малки.

Хауърд Хюз и рекордът му за скорост

На 18 януари 1937 г. Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.

Хауърд Робърд Хюз-младши е един от най-богатите хора в света по това време. Той става известен с конструирането на самолета „Елегантната гъска“ и със своето ексцентрично поведение в залеза на своя живот, дължащо се отчасти на хронични болки, вследствие тежка самолетна катастрофа.

През целия си живот Хюз е бил страстен почитател на летенето, пилот и самоук авиоинженер. Той поставя множество световни рекорди, а също проектира и конструира няколко самолета, докато е начело на „Хюз Еъркрафт“. На 19 януари 1937 г. Хюз поставя нов световен рекорд като прелита от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа 28 минути и 25 секунди. След това на 10 юли 1938 г. той поставя нов рекорд като завършва за 91 часа околосветски самолетен полет. През 1938 година летището на Хюстън Тексас е преименувано на „Летище Хауърд Хюз“, но старото име е върнато поради възраженията на гражданите летището да носи името на жив човек.

Като авиатор Хюз получава множество награди. Това включва „Хармън Трофий“ през 1936 и 1938 година, както и „Колиър Трофий“ през 1939 и Octave Chanute Award през 1940, освен това Хюз и специален медал от Конгреса за своя околосветски полет.

Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия

Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първия министър-председател на Индия и лидер на партията Индийски национален конгрес . Въпреки същата фамилия, няма родствена връзка с другото известно семейство Ганди на Махатма Ганди.

След смъртта на баща ѝ през 1964 г. е избрана за депутат и работи в правителството на Лал Бахадур Шастри. Когато премиерът умира през 1966 г. в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер на Индия. Тя е и 2-рата в света жена – министър-председател, след Сиримаво Бандаранайке в Цейлон.

През 1969 година, след вътрешнополитически борби в ИНК, Ганди оглавява Независимата партия на конгреса, по-късно официално призната от централната избирателна комисия на Индия за правоприемник на ИНК. Разколът в партията е породен от желанието на Ганди да провежда по-социално ориентирана политика и затопляне на отношенията със СССР. На парламентарните избори през 1971 г. печели победа под лозунга за борба с бедността.

Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; пусната е в експлоатация първата АЕЦ, в селското стопанство протича така наречената Зелена революция, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.