Днес отбелязваме Националния ден на благотворителността

В България за пръв път той се отбелязва на 19-и октомври 2002 година по инициатива на фондация "Щедро сърце". Тя е учредена в обществена полза с основен предмет на дейност ежегодно провеждане на национална кампания за набиране на средства.

Датата отбелязва значението на благотворителността в борбата с бедността – една социална епидемия, която дори и днес, в 21-ви век, продължава да разяжда всички държави по света, без значение какво е цялостното им икономическо и културно положение.

Този ден не е единственият в годината, в който трябва да се сетим, че можем да помогнем на друго човешко същество – той е просто повод да си напомним колко голям късмет имаме в сравнение с други, не толкова облагодетелствани от съдбата, и колко е важно да им подадем ръка в трудните моменти.

Църквата почита паметта на Свети Иван Рилски

На 19 октомври църквата почита паметта на скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители.

До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

Ден на българския лекар

19 октомври се отбелязва и като Ден на българския лекар. Денят се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Свети Йоан Рилски. Според преданието най-великият български светец е извършил много чудеса, както приживе, така и подир смъртта си. Мнозина са получили изцерение след смирена молитва пред мощите му. Именно заради това и българските лекари са избрали светеца за свой закрилник. На тази дата 116-ия си рожден ден ще отбележи и най-старата съсловна организация у нас – Българският лекарски съюз. На този ден се връчва и отличието “Лекар на годината”.

Идеята за празника идва от факта, че на 19 октомври православната църква почита деня на св. Иван Рилски Чудотворец – небесният покровител на българския народ, а добрият лекар е истински покровител на своите пациенти.

Международният ден за борба с рака на гърдата

През 1985 г. светът приема октомври за Световен месец за борбата с рака на гърдата, а 19 октомври е международният ден за борба с него. Оттогава, всяка година през този месец в цял свят се организират различни събития, чиято цел е както да популяризират причините за възникването на това заболяване, така и да акцентират върху огромното значение на превенцията и ранното му откриване.

В началото на 2021 г. Световната здравна организация обяви рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване сред населението на планетата. Една от основните причини за това е, че в по-голямата част от случаите се диагностицира в късен стадий, когато шансовете за ефективно лечение са малки.

Броят на засегнатите жени у нас също расте, като годишно се диагностицират около 3500 нови случая. Важно е да се знае, че открито навреме, заболяването може да бъде лекувано. Затова препоръката на онколозите е да се повиши информираността на обществото относно рисковите фактори и симптомите, както и да се провеждат редовни профилактични прегледи при специалист.

Всяка жена трябва да разпознава промените, които настъпват при наличието на рак на гърдата и при появата им да потърси лекарско мнение. Обезпокоителни симптоми са: промени в текстурата на кожата на засегнатите зони; „портокалова кожа“ или неравности; секреция от зърната, която може да варира по цвят; промени в лимфните възли на подмишниците или подуване около ключицата; болка в гърдите; хлътване или друга промяна на зърната; зачервяване, полилавяване или синкав оттенък в областта на гърдите; подуване на гърдите или на част от тях и др. Ранната диагностика е ключът към успешното лечение.

Сред най-честите рискови фактори за развитие на рак на гърдата са напредването на възрастта, преболедуван в миналото рак на гърда, фамилна анамнеза за рак на гърда, генетично предразположение и др.Въпреки това придържането към здравословен начин на живот – умерена физическа активност, поддържане на оптимални стойности на телесното тегло, ограничаване на вредните навици като тютюнопушене и злоупотребата с алкохол – всичко това може да намали риска от развитието на рак на гърдата.