12 октомври- Ден на българската община и местно самоуправление
Министерският съвет прие решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление в България. Правителственото решение е взето по предложение на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Исторически датата е свързана с публикуването през 1882 г. в брой 117 на „Държавен вестник” на Закона за общините и градското управление. Това е първият законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници.
На 18 юни 1998 г. в Благоевград е проведено Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България. Водени от желанието за създаване на нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на събранието са приели решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община.
През настоящата година Националното сдружение на общините в Република България отбелязва 25 години от своето създаване. Основано през 1996 г., само 3 години по-късно – през 1999 г., НСОРБ вече обединява всички общини в Република България.
Христо Ботев напуска БРЦК
На 12 октомври 1875г. гениалният поет и отдаден на Освобожднението на България революционер Христо Ботев напуска Българския централен революционен комитет (БРЦК). Това се случва след провала на въстанието, организирано от Комитета в 5 окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. То остава в историята като Старозагорското въстание, тъй като центърът на бойните действия е именно Стара Загора.
Ръководител на въстанието там е Стефан Стамболов. В редиците на БРЦК има негодувание, защото някои членове на комитета смятат, че въстанието ще бъде преждевременно и няма да успее. И наистина, на 16 септември в Старозагорско се събират по-малко въстаници от предвиденото и са разгромени от турската войска. Близо 600 души са арестувани, някои са пратени в изгнание. Старозагорското въстание се приема като стъпка към Априлското. Неуспешният бунт на българите в пределите на Османската империя е подробно описан в книгата ”Записки по българските въстания” на Захари Стоянов.
Ботев се присъединява към БРЦК през 1874г. Той става секретар на движението. Близък негов съмишленик е Стамболов. Двамата по-късно участват в изключването на Любен Каравелов от Комитета. Обесването на Васил Левски е в основата на този конфликт. Тогава революционерите губят основна опора и Каравелов променя тактиката си – вече настоява освобождението на българите да се осъществи чрез просвета и култура, не с оръжие в ръка. Противник на това поведение е Ботев.
Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро е официално отворена за посетители
Статуята, посветена на Иисус Христос, е сред основните забележителности в Рио де Жанейро, Бразилия. Висока е 39,6 m (заедно с 9,5 m пиедестал), размахът на ръцете е 28 m, тежи 635 t. Изградена е от железобетон и е облицована със стеатит (талкохлорит), устойчив на външни въздействия. Построена е в периода 1922 – 1931 г. Разположена е на високия 710 m хълм Корковадо в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в символ на християнството и главна забележителност на Рио де Жанейро и Бразилия.
Статуята тържествено е открита за посетители на 12 октомври 1931 г. На 7 юли 2007 г. в Лисабон статуята е включена в списъка на Новите седем чудеса на света в проекта на швейцарската фондация New7Wonders Foundation. Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над град Рио де Жанейро. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут.
Още интересни факти от този ден:
1492 г. – Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че е достигнал Южна Азия.
1879 г. – Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква.
1886 г. – Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен.
1901 г. – По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.
1901 г. – Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.
1917 г. – Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт.
1930 г. – В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни.
1931 г. – Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.
1944 г. – Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация.
1960 г. – Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава.
1964 г. – СССР изстрелва Восход 1 – първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри.
Родени на този ден са:
Лучано Павароти е италиански оперен певец, кавалер на „Големия кръст“ – висш италиански орден „За заслуги пред Италианската република“ , който постига ненадмината слава и в популярната музика, и в крайна сметка се превръща в един от най-успешните тенори на всички времена.
Той е един от прочутите „Трима тенори“ и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.
Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Родолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо нел'Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея.
Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.
Хю Джакман е австралийски театрален и филмов актьор и продуцент], носител на награди „Сатурн“, „Еми“, „Златен глобус“, две награди „Тони“ и две награди „Сателит“, номиниран е за „Оскар“ и „БАФТА“. Известен е преди всичко с ролята си на Върколака в поредицата „Х-Мен“.
През 2008 е определен от списание People за „Най-секси жив мъж в света“. Освен актьор, Джакман е и добър певец и танцьор с многобройни роли в мюзикъли. През 2004 печели Награда Тони за „най-добра мъжка роля“ в мюзикъла „Момчето от страната Оз“ (The Boy from Oz).
Още от категорията
На този ден: Приключва Лайпцигският процес, в който един от обвиняемите е Георги Димитров