На този ден: В Британската империя се забранява търговията с роби, родена е Стефка Костадинова

През 1807 година официално се слага край на търговията с роби, а капитаните, превозващи роби, били глобявани с £120 за всеки роб. По този повод ООН отбелязва Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с роби.

Аболиционизмът е политическо движение от края на 18 и през 19 век за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.

Сред първите инициатори на движението е испанският мисионер и учен от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е отменен. Този закон дори става една от причините за началото на масовия експорт на роби от Африка към Америка. През 18 век, против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази епоха аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да участват пряко в дейността на 

политическите партии, се стараят посредством публични проповеди и печатни материали да съдействат за унищожението на робството. Към началото на 19 век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството.

През 1807—1808 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 г. робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е основна причина за Гражданската война и е забранено едва през 1865 г. (виж. Тринадесета поправка на Конституцията на САЩ).

Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 г. Понастоящем робството е забранено от международното право.

Преди 58 години в Пловдив се ражда едно момиченце, което ще запише името си с големи букви в българската история - Стефка Костадинова.

Кариерата си започва с гимнастика и плуване.Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В 7-и клас вече е „майстор на спорта“, а в 10-и клас скача 190 см. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров.През 1995 г. става майка на син на име Николай.По-късно Петров и Костадинова се разделят. На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.

През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е преизбрана за втори мандат. На 9 май 2013 г. Стефка Костадинова е избрана за трети път като председател на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 г. е избрана за четвърти мандат като председател на Българслки олимпийски комитет.

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен. През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.

Сред отличията й са още:

Две световни титли на открито – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 г.
Пет световни титли в зала – Париж 1985 и 1997 г., Индианаполис 1987 г., Будапеща 1989 г. и Торонто 1993 г.
Една европейска титла на открито – Щутгарт 1986 г.
Четири европейски титли в зала – Пирея 1985 г., Лиевен 1987 г., Будапеща 1988 г. и Париж 1994 г.
Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г.
Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.
Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.
Стефка Костадинова е носителка на орден „Стара планина“, I степен от 1996 г. и Почетен гражданин на Пловдив.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 25 март:

• 708 г. – Константин е избран за папа.
• 717 г. – Лъв III е коронясан за византийски император.
• 1306 г. – Робърт Брус става крал на Шотландия.
• 1655 г. – Холандският астроном Кристиян Хюйгенс открива Титан – най-големия естествен спътник на Сатурн.
• 1680 г. – Пожар изпепелява Търново. От целия град остава само една къща.
• 1713 г. – Официално е осветен мъжкият православен манастир Александро-Невска лавра в Санкт Петербург.
• 1807 г. – В Британската империя се забранява търговията с роби; капитаните, превозващи роби, били глобявани със £120 за всеки роб.
• 1813 г. – Мишел Ней е произведен в Принц де ла Москова.
• 1821 г. – В Пелопонес започва гръцкото въстание за освобождаване от Османската империя.
• 1909 г. – В Русия Мадам Попова е арестувана за над 300 убийства.
• 1941 г. – Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.
• 1949 г. – Съветският съюз депортира 92 000 жители на Прибалтийските републики в Сибир, за да се проведе колективизацията в тези страни.
• 1957 г. – С подписването на Римския договор от Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург е създадена Европейската икономическа общност.
• 1958 г. – Проведен е първият полет на канадския изтребител-прехващач Avro Canada CF-105 Arrow.
• 1971 г. – Открит е нефтохимическият комбинат край Плевен.
• 1992 г. – Космонавтът Сергей Крикальов се завръща на Земята след близо 10-месечен престой на борда на орбитална станция Мир.

На днешния ден са родени

• 1252 г. – Конрадин, крал на Йерусалим и Сицилия
• 1297 г. – Андроник III Палеолог, византийски император
• 1479 г. – Василий III, велик княз на Московското княжество
• 1541 г. – Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана
• 1774 г. – Франсоа Мари Доден, френски зоолог
• 1881 г. – Бела Барток, унгарски композитор и пианист
• 1885 г. – Стефан Македонски, български оперен певец
• 1890 г. – Чудомир, български писател-хуморист
• 1908 г. – Дейвид Лийн, английски режисьор
• 1921 г. – Симон Синьоре, френска актриса
• 1934 г. – Христо Фотев, български поет
• 1940 г. – Мина Мацини, италианска певица
• 1942 г. – Арета Франклин, американска певица
• 1947 г. – Елтън Джон, британски певец и композитор
• 1965 г. – Сара Джесика Паркър, американска актриса
• 1965 г. – Стефка Костадинова, българска лекоатлетка
• 1967 г. – Висенте Амиго, испански фламенко китарист
• 1972 г. – Роберто Акуня, аржентински футболист
• 1978 г. – Тиана Кай, американска порноактриса
• 1989 г. – Скот Синклеър, английски футболист

Починали на днешния ден

• 752 г. – Стефан II, римски папа (починал преди да встъпи в длъжност)
• 1189 г. – Фредерик, херцог на Бохемия
• 1625 г. – Джанбатиста Марино, италиански поет
• 1774 г. – Каролина фон Насау-Саарбрюкен, немска аристократка
• 1801 г. – Новалис, немски поет
• 1867 г. – Фридлиб Рунге, немски химик и професор
• 1876 г. – Никола Странджата, български революционер
• 1902 г. – Методи Патчев, български революционер
• 1905 г. – Морис Баримор, американски актьор
• 1914 г. – Фредерик Мистрал, френски поет, Нобелов лауреат
• 1918 г. – Клод Дебюси, френски композитор
• 1925 г. – Коста Шулев, деец на БКП и БКМС
• 1930 г. – Георги Марчин, български военен деец
• 1966 г. – Венелин Ганев, български юрист и политик
• 1976 г. – Петър Хаджипанзов, български революционер
• 1980 г. – Ролан Барт, френски литературен критик и писател
• 2012 г. – Антонио Табуки, италиански писател