На този ден: Братя Райт подават молба за патент за построения от тях в САЩ самолет

На 23 март празнуват метеоролозите. От 1961 година насам на този ден се отбелязва Международният ден на метеорологията. През 1950 година влиза в сила Конвенцията за Световната метеорологична организация (СМО), която е специализиран орган на ООН.

На тази дата през 1775 година за пръв път е използван изразът "Свобода или смърт". Думите „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“ (Give me Liberty, or give me Death!) са изречени от Патрик Хенри във Вирджиния, по време на Американската война за независимост.

46 години по-късно, по време на въстанието за независимост в Гърция, пред знамето с образа на Успение Богородично, всички полагат клетва към делото с тези „свети“ думи. Гръцките революционери в Морея, предвождани от Петро бей, използват девиза Ελευθερία ή Θάνατος за боен повик.

След освобождението си гръцката държава го приема за държавен девиз, а 9-те бели и сини ивици на националното знаме на Гърция символизират всяка 1 от 9-те срички на националния девиз.

Българските въстаници също използват девиза „Свобода или смърт“ на знамената си през Априлското въстание. Създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация също приема „Свобода или смърт“ за основен девиз.

Сръбските четници също го възприемат девиза.

През 1903 година братя Райт подават молба за патент за построения от тях в САЩ самолет. В края на същата година Орвил и Уилбър извършват първия в историята на човечеството контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха. Изпитанието е извършено с моторен летателен апарат „Флайер I“, който, пилотиран от Орвил, се задържа във въздуха 12 секунди и изминава разстоянието от 37 метра. На следващия ден Уилбър прави второ изпитание, като този път самолетът остава в небето 59 секунди, а изминатият път е 250 метра.

Още през 1899 г. Уилбър и Орвил започват опити с хвърчила и безмоторни самолети. Следващата година вече са готови с безмоторен самолет в пълен мащаб, достатъчно голям да носи човек.

През 1905 г. изминават разстоянието от 39 km за 38 минути и 3 секунди. На 22 май 1906 г. братя Райт получават патент за своето изобретение. През 1909 г. създават компанията „Райт“, която се занимава с производство на летателни апарати и обучение на пилоти.

През 1919 година Бенито Мусолини създава първата фашистка организация – „Fasci di Combattimento“. Това става по време на заседание в миланската Пиаца Сан Сеполкро на 23 март. Две години по-късно фашистите съставят програма. Тя призовава за демократична република, разделение на църквата от държавата, национална армия, нарастващо облагане с данъци за унаследено богатство и създаване на корпорации. По-късно някои от тези идеи биват отхвърлени.

В известна степен фашизмът е резултат от всеобщото чувство на безпокойство и страх, обхванало средната класа в следвоенна Италия. Този страх идва вследствие на свързаните помежду си икономическо, политическо и културно напрежение. Под флага на тази авторитарна и националистическа идеология Мусолини има възможност да използва страховете относно оцеляването на капитализма в епоха, когато следвоенната депресия, надигането на войнствената левица и чувството за национален позор и унижение след „осакатената победа“ на Италия в ръцете на мирните договори след Първата световна война се наслагват.

През 1924 година във Варна е създадено археологическото сдружение Българска старина. Инициативата е на Карел Шкорпил. Той става и първият председател на сдружението, което организира провеждането на мащабни разкопки в Плиска, Мадара и Преслав.

Карел Шкорпил е роден в Австрийската империя и завършва образованието си в Прага. Пристига в България през август 1881 г. и работи като гимназиален учител в Пловдив, Сливен, Варна, Русе и Велико Търново. След пенсионирането си в 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей. Преподава и в Морското машинно училище и Търговското училище във Варна.

Като преподавател във Варненската мъжка гимназия, той става „кръстник“ на първото официално спортно и футболно дружество в България. На 18 май 1913 г., той дава името „Река Тича“ на съществуващото от месец и половина по-рано дружество с името „Галата“. Днешен ПФК Черно море (Варна)

Карел Шкорпил е роден на 15 май 1859 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, тогава в Австрийската империя. Завършва гимназия в Пардубице, Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага.

През 1942 година генерал Владимир Заимов е арестуван и обвинен в шпионаж в полза на СССР. Според обвинението той е създал разузнавателна група в полза на съветсткото разузнаване, която работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „Славянин“. Свързва с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия. Обвинителите му твърдят, че е в контакт със съветския военен аташе полковник Сухоруков.. През октомври 1938 г. полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на съветското разузнаване. През януари 1939 г. предложението му е прието и Заимов получава псевдоним „Азорский“.

Три месеца той е в ареста, без да има определена от съда мярка за неотклонение. Присъдата се основава на самопризнания и показания, дадени главно от племенника му Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват веществени доказателства. По време на делото неговите адвокати защитават тезата, че информацията, предавана на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на съветското военно аташе, не представлява строго охранявана държавна тайна. Освен това, от полицейските доклади, съхранявани в архива на МВР, е видно, че генерал-майор Заимов и други дейци на Военния съюз са подложени на строго ежедневно наблюдение от 1936 г. насетне. По време на следствието прави опит да се самоубие. В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които изразходва за наеми на квартири, абонаментни жп карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и прочее.

Заимов е осъден на смърт чрез разстрел на 1 юни. Присъдата е изпълнена на същия ден. Подава молба за помилване, която стига до цар Борис на 3 юни 1942. Върху тази молба цар Борис собственоръчно отбелязва „Присъдата вече е изпълнена“.

Днес култовият сериал "Дързост и красота" празнува рожден ден. Неговото излъчване започва на 23 март 1987 година. След като сериалът добива международна популярност, продуцентите си поставят за цел да заснемат 8000 епизода. Епизод 8000 бива излъчен на 4 януари 2019 година. В началото на миналата година американската телевизия CBS обяви, че ще бъдат заснети още два сезона, като сериалът ще се излъчва до 2022 г., когато навършва 35 години от дебюта му.

Ето и няколко любопитни факта за "Дързост и красота":

- Има двама актьори, които се снимат в сериала още от самия му старт в началото на 1987 г. – Катрин Кели Ланг (в ролята на Брук Лоуган) и Джон Маккук (в ролята на Ерик Форестър).

- Дързост и красота е известен с това, че актьорският състав се сменя често и не винаги това е приемано от феновете. Най-тежко почитателите приемат смяната на Бриджит (Дженифър Финиган) и на Рик (Джъстин Торкълсън).

- Съществува малка разлика между американските и българските епизоди на сериала. В САЩ един епизод е 19 минути, а в България – 21 минути. Разликата е в една кратка, двуминутна сцена след интрото на серията, която не се излъчва в САЩ.

На днешната дата през 1990 година се състои още една премиера - на филма "Хубава жена". Лентата носи заслужен Златен глобус на Джулия Робъртс, която е отличена за най-добра главна женска роля. Тя получава и номинасия за Оскар. Филмът получава още три номинации за Златен глобус – за най-добра комедия, главна мъжка комедийна роля на Ричард Гиър и поддържаща мъжка роля на Хектор Елизондо, 4 номинации за Наградите на Британската академия и номинация от Гилдията на сценаристите на САЩ за оригинален сценарий.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешнип 23 март:

• 1227 г. – В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия.
• 1568 г. – Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война.
• 1775 г. – За първи път е използван израза „Свобода или смърт“ от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост.
• 1801 г. – Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит.
• 1839 г. – В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“
• 1869 г. – Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“.
• 1869 г. – Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен.
• 1903 г. – Братя Райт подават молба за патент за построения от тях в САЩ самолет.
• 1918 г. – Германското 210-mm супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406-mm полева гаубица.
• 1919 г. – В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация – „Fasci di Combattimento“.
• 1919 г. – Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уезди на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР.
• 1923 г. – Нишката спогодба – споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави.
• 1924 г. – Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна.
• 1933 г. – В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства.
• 1933 г. – Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.
• 1942 г. – Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР.
• 1956 г. – Пакистан става първата ислямска република в света.
• 1962 г. – Установени са дипломатическите отношения между Русия и Алжир.
• 1976 г. – Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
• 1983 г. – Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети.
• 1987 г. – Започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота“ в САЩ.
• 1989 г. – В университета в Юта е обявен студен термоядрен синтез.
• 1990 г. – Състои се премиерата на филма „Хубава жена“ в САЩ и Канада.
• 1990 г. – Официално се регистрира ПК „Екогласност“.
• 2001 г. – Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи.
• 2002 г. – За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това „Дом на Оскарите“ – кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.
• 2007 г. – Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства.
• 2011 г. – Терористичен акт в Йерусалим погубва 1 човек и ранява 35.

На днешния ден са родени:

• 1732 г. – Мари-Аделаид, френска благородничка
• 1749 г. – Пиер-Симон Лаплас, френски математик
• 1867 г. – Благой Даскалов, български революционер
• 1869 г. – Калуст Гулбенкян, британски предприемач
• 1871 г. – Дейвид Карнеги, британски изследовател
• 1874 г. – Христо Попвасилев, български революционер
• 1881 г. – Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат
• 1892 г. – Валтер Крюгер, немски офицер
• 1900 г. – Ерих Фром, германски психолог
• 1910 г. – Акира Куросава, японски кинорежисьор
• 1927 г. – Васил Мирчев, български режисьор
• 1943 г. – Уинстън Грум, американски писател
• 1949 г. – Ириней Константинов, български актьор
• 1954 г. – Катрин Алрик, френска актриса
• 1955 г. – Каръл Ашби, британска актриса
• 1955 г. – Моузис Малоун, американски баскетболист
• 1956 г. – Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия
• 1968 г. – Деймън Олбърн, английски певец
• 1968 г. – Фернандо Йеро, испански футболист
• 1971 г. – Павел Цветков, български поет
• 1972 г. – Жюдит Годреш, френска актриса
• 1980 г. – Дмитрий Лукашенко, беларуски политик
• 1982 г. – Джон Лойд Тейлър, американски музикант
• 1983 г. – Владислав Златинов, български футболист

Починали на днешния ден:

• 1748 г. – Йохан Готфрид Валтер, немски музикален теоретик
• 1801 г. – Павел I, император на Русия
• 1819 г. – Аугуст фон Коцебу, немски драматург
• 1842 г. – Стендал, френски писател
• 1901 г. – Константин Стоилов, министър-председател на България
• 1907 г. – Филип Тотю, български революционер
• 1924 г. – Шевкет Тургут паша, османски държавник
• 1937 г. – Джон Рокфелер, американски предприемач
• 1943 г. – Александър Стефанов, български революционер
• 1948 г. – Георги Сучев, български революционер
• 1948 г. – Николай Бердяев, руски философ
• 1954 г. – Христо Несторов, български анархист
• 1958 г. – Хенри Брайлсфорд, британски журналист
• 1960 г. – Саид Нурси, ислямски мислител
• 1991 г. – Елисавета Багряна, българска поетеса
• 1992 г. – Фридрих Хайек, австрийски икономист, Нобелов лауреат през 1974
• 1993 г. – Ханс Вернер Рихтер, немски писател
• 1994 г. – Джулиета Мазина, италианска актриса
• 2011 г. – Елизабет Тейлър, британско-американска актриса
• 2012 г. – Абдула Юсуф Ахмед, президент на Сомалия
• 2013 г. – Борис Березовски, руски предприемач