На този ден: Бенедиктинският монах Дом Периньон създава шампанското

Пиер Периньон живял преди четири века във Франция и бил монах в бенедиктинското абатство Овие край градчето Еперне в областта Шампан. Той бил интендант на манастирската изба.

Преподобният Периньон имал доста чувствително небце. И при редовната инспекция в избата все не му давало мира, че вече бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре поради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал наново. „Спящият” квас започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното.

Дом Периньон опитвал какво ли не, за да получи „тихо” и „изискано” вино, но накрая погледнал на дефекта като ефект. Друга негова заслуга е корковата тапа. Именно преподобният Периньон пръв поставя коркова тапа на бутилките вино. Преди да наложи нововъведението си, запушвали шишетата с тапи от дърво или напоени със смола кълчища.

Англичаните обаче твърдят, че разполагат с доказателства, че те са измислили пенливото вино десетилетия преди бенедиктинеца. Днес, за да се избегнат фалшификацията и нелоялната конкуренция, в момента името шампанско имат право да слагат на продукцията си само 40 производители от региона Шампан, където е изобретена напитката.

1777 г. в Лондон е открит първият цирк в света. Още през 1770 г. върналият се от военна служба старши сержант от 15-и полк леки драгуни Филип Астли основава в Лондон школа за езда, в която демонстрира своето майсторство. Започва да дава представления. Скоро за тези спортно-акробатически зрелища е построена специална сграда, получила името „Амфитеатър на Астли”. Тя е с куполообразен покрив, кръгла зрителна зала, манеж, оркестър и сцена.

На 4 август 1777 г. в Лондон се състои първото в Европа театрално представление. В цирка на Астли преобладавали конните номера: акробатична езда, дресировка, пирамиди от акробати върху коне - и всичко това на максимална скорост.

Астли за първи път демонстрира комплекс гимнастически упражнения на кон, който се движи ходом, тръс и в галоп по манежа. Той за пръв път показва и опасни номера с коне на кръгла арена. Оттам се появява и названието „цирк” (от англ. circus - кръг).

Представленията на Астли се усложняват с времето и се съчетават с други циркови жанрове. Поставят се цели сюжетни музикални спектакли, феерии и мелодрами на исторически теми, включващи фехтоване и конни батални сцени. В програмата се появяват дресури на кучета, въжеиграчи, акробати, клоуни, жонгльори и пантомима.
Филип Астли става основател на първата циркова династия. Той строи и и организира аналогични предприятия и в други градове. През 1782 г. открива филиал на театъра в Париж.

1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк.

Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”, близо до град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.

През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей „Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

1995 г. Хърватия започва „Операция Буря”, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна. Целта на операцията е завземане на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално операцията продължава четири дни и завършва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.

През януари 1992 г. се подписва споразумение между президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за прекъсване на стрелбата между хърватската армия и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската народна армия. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където мнозинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската войска да се подготви по-добре за следващата битка.

През следвщите три години хърватската войска провежда само малки неуспешни операции. Изключение е операция „Медачки джеп” през септември 1993 г., когато хърватските сили опустошават малка област в планините на Лика, което предизвиква международен инцидент.

През 1995 г. военната сила на хърватските и босненските сърби значително отслабва. Загубват влиянието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат възможност да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото ръководство е разединено. Войската на сърбите е много по-малобройна.

От друга страна хърватската войска значително се засилва. Има ново и значително по-добро оръжие въпреки ембаргото за внос на оръжие. Също така има тактическо предимство, главно в комуникационните връзки, за разлика от своите противници.
През лятото на 1995 г. хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за снабдяване на хърватските сърби. Започва обсада на град Книн от три страни. Голяма част от населението от тези райони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.

На 4 август американските въздушни сили бомбардират два радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на „Операция Олуя”. Това действие още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-ма дивизия пробиват сръбския фронт и съвсем скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.

До 6 август, 1-ва хърватска дивизия достига границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват съпротива единствено около град Глин (южно от Сисак). Вечерта на 7 август операцията официално приключва, защото по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през следващите няколко дни.

След тази операция Република Сръбска Крайна не съществува. Голяма част от сърбите са прогонени. Броят на бежанците се изчислява между 150 000 и 200 000 души.