1782 г. Джордж Вашингтон учредява почетния знак за военни заслуги „Пурпурно сърце”. Отличието е учредено като знак за необикновена смелост и изключителна вярност при военна служба.

Първоначално отличието представлява парче лилав плат под формата на сърце, поръбено със сребърна сърма и се носи на лявата страна на униформата. Счита се, че Джордж Вашингтон е дал само три такива отличия.

Отличието е възстановено през 1932 г. в чест на 200-годишнината от рождението на Вашингтон като медал за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава след като кандидатите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 г. с такива медали са отличавани само военослужащи в пехотата, а от 1942 г. се дава и на военослужащи във флота.

1803 г. започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн.

Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 г. По това време е в разгара си поредната руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб „Мстислав” като гардемарин и в периода 1788-1790 участва в множество морски сражения.

След края на войната през 1793 г. като надежден офицер е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба „Тетис” и в периода 1795-1798 г. плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 г. представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г. проектът е одобрен и в началото на август с.г. Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.

От 7 август 1803 г. до 19 август 1806, заедно с Юрий Лисянски на корабите „Надежда” и „Нева”, те извършват първото руско околосветско плаване.



От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 г. за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 г. заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките острови , където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските острови, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски - към Аляска.

В средата на юли 1804 г. корабът „Надежда” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а след това отпътува за Япония, за град Нагасаки, където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни.


На връщане към Камчатка, през май 1805 г., Крузенщерн картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение Крузенщерн се отправя на север, но пътят му е преграден от дебели ледове и той решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни.

По пътя натам уточнява очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.

През юли и август 1805 г. Крозенщерн продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров.

При северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.

През есента на 1805 г. корабът „Надежда” посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 г. Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „Нева”, с който отново са се разделили по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.

По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.

1981 г. в околоземна орбита е изведен изкуственият спътник „Интеркосмос-България-1300”. Известният и като „Интеркосмос 22” е първият български спътник.
Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици.

Апаратът е изграден на базата на платформата за сателити „Метеор”. Тежи 1500 кг и е бил изстрелян в 13.35 ч. на 7 август от ракетата „Восток-2М” от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300-годишната от основаването на българската държава.

Любопитен факт е, че спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.



1990 г. САЩ започват военна операция „Пустинен щит” от територията на Саудитска Арабия. Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединените сили на 34 държави, водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт. Резултатът от войната е убедителната победа на коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви.

Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и съседна Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.

През 1990 г. Ирак обвинява Кувейт за кражба на иракския петрол и за добиване на количество по-голямо от позволеното. Кувейт съответно отхвърля обвиненията и ги определя като фалшива иракска маневра за оправдаване на военните действия срещу него.

На 25 юли посланикът на САЩ в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и иска обяснение за разположените войски по границата с Кувейт, обяснява също, че отношенията между двете страни е препоръчително да останат приятелски; заявява, че Америка няма становище за арабско-арабски конфликти. Ейприл Гласпай заявява също, че „САЩ нямат намерение да започват икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт.

На 2 август 1990 г. Ирак започва инвазията в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската гвардия, включително и иракската армия. Основната цел на командосите, разположени на хеликоптери и лодки е да нападнат столицата на Кувейт, докато други части превземат летищата и двете авиационни бази. В подкрепа на тези звена, иракската армия изпраща два ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна мисия е транспортиране и подкрепа на иракските командоси в столицата, и впоследствие да подкрепи сухопътните войски.

И въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна готовност. Първата индикация е от радар, който отчита движение на иракската армия на юг. Въоръжените сили на Кувейт се противопоставят, но са със значително по-малка численост.

Отново на 2 август с.г. Ирак обявява Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Буш Ирак възнамерява да нападне Саудитска Арабия и така да вземе контрола над световните запаси на петрол в свои ръце. Организира се международна коалиция срещу окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна държава и да предотврати появата на световен конфликт. Съветът за сигурност на ООН издава резолюция, с която налага икономически санкции на Ирак.

В края на първия ден от инвазията, само малки части на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни части отчаяно се опитват да забавят действията на иракската армия и да защитят възможно най-много обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на ВВС на Кувейт е единствената база, все още непревзета на 3 август.

На свечеряване Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е само въпрос на време, докато всички военни звена бъдат принудени да се оттеглят или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски резервни части на 35-та механизирана бригада, воюват до следобеда на 4 август, останали без боеприпаси и гориво, те са били принудени да се изтеглят обратно в Саудитска Арабия. Така на практика приключва военна съпротива срещу иракската инвазия.

В България:
1924 г. е приет Закон за борба със скъпотията, който създава общински комисарства по продоволствието. Наредбата влиза в сила на 7 август, когато министър-председател е бил Александър Цанков.

Така държавата се намесва във вътрешната търговия. Изграждат се комисарства, които определят правилата на пазара - цени, количество и други. Така тогавашният премиер драстично прилага идеята за държавата като контрольор и ръководител на стопанския живот в областта на търговията.