Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

На 7 февруари 1940 година ВВС открива българска редакция. В нея, по време на Студената война работи Георги Марков - журналистът, за когото се предполага, че е бил убит с помощта на чадър в Лондон. През 1989 година редакцията открива свое кореспондентско бюро в София. Редакцията бива закрита през 2005 година.

През 1992 година е подписан Договорът от Маасрихт, известен още като Договорът за Европейския съюз. С подписването му - първоначално от 12 държави - се поставят основите на ЕС в днешния му вид. 12-те членки са Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство.

ДЕС влиза в сила на 1 ноември 1993 г., с което официално се създава Европейският съюз.

Договорът въвежда европейско гражданство, което дава възможност на гражданите да живеят и да пътуват свободно между държавите членки. С него се въвежда и обща външна политика и политика на сигурност с цел да „гарантира общите ценности, фундаменталните интереси и независимостта на Съюза“. Развива се и тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Договорът развива тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи с цел да гарантира безопасността и сигурността на европейските граждани. Проправя се и пътят към създаването на единна европейска парична единица - еврото.

В момента броят на държавите членки е 27, след напускането на Великобритания.

На днешния ден се навършват 123 години от кончината на Капитан Петко войвода. Той е един от най-забележителните български хайдути, посветил своя живот на освобождението на беломорските българи. Роден е на 18 декември 1844 година в българско село, намиращо се близо до Дедеагач (дн. Александруполи). Едва 17-годишен става хайдутин, за да отмъсти за убитите си брат и братовчед, паднали от турците. На няколко пъти успява да отблъсне цели чети, изпратени да го заловят. Две години по-късно обаче Петко и осемте му другаря биват пленени в неравна битка със 130 башибозуци и заптиета. Хвърлят ги в затвор, където биват измъчвани, но успяват да избягат.

През 1864 г. Капитан Петко войвода има вече нова чета. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, който по-рано е победил . Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина.

През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия.

Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. През 1869 г. отново се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг.

Капитан Петко войвода взима активно участие и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.

След освобождението ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за Рада Кравкова от Казанлък. Това е вторият му брак. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име.

Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов.

Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета.

Капитан Петко умира през 1900 в бедност и нищета. Погребан е във Варна. Въпреки че княз Александър на два пъти го поощрява да поиска от Народното събрание поборническа пенсия, такава му бива отказана.

От първия си брак с гъркинята Аспасия той има син, а според някои източници - и дъщеря.