На 05 септември 1944 г, СССР обявява война на България, като по този начин предопределя съдбата на Родината ни за няколко десетилетия. Официалната причина, която изтъква Москва (и която родните комунисти поддържаха ревностно, а някои продължават да го правят) е, че България е съюзник на Хитлер. ТОВА НЕ Е ВЯРНО.

Към 05 септември 1944 г. Царство България вече не се намира в съюзнически отношения с Третия райх, те са прекратени няколко дни по-рано. Реално България никога не е изгаряла от желание да си партнира с Хитлерова Германия. Още от самото начало, когато стоманените редици на Вермахта наближават границата ни Царят и неговите дипломати започват да правят сложни и изключително ефективни дипломатически маневри. Те целят да задържат колкото може по-дълго България встрани. В крайна сметка, Берлин ни поставя ултиматум – да навлезе в държава или като приятел, или като враг. Царят, който като престолонаследник е бил на фронта, встъпвайки на власт, е обещал, че няма да позволи българските майки да носят черни забрадки, вече няма избор. Емблематична е фразата на цар Борис, който казва, че е попаднал в хипотезата на собственик на стъкларски магазин, в който е влязъл слон – може само да търпи и да изчислява загубите, докато се опитва да ги минимизира.

През следващите години България не може да бъде определена като ентусиазиран съюзник на Третия райх. За разлика от Румъния, например, българските войници не отиват на Източния фронт, а въпреки настойчивия натиск от Хитлер, успяваме не просто да спасим своите евреи, но и да не предизвикаме агресивна реакция за това. През лятото на 1943 г., когато германските войски са ангажирани и трудно може да се отдели корпус, който да бъде изпратен срещу България, Цар Борис трети решава, че е дошъл моментът да се опита да отдалечи България от Хитлер. Държавният глава започва серия опити за контакт със съюзниците, подготвяйки излизането на България от войната. Макар и секретни, информацията за тези опити излиза и стига до Берлин, но и до Москва (там вероятно са осведомени от своите съюзници – англичаните). Царят е привикан да се яви лично при Хитлер, но успява да го успокои и се връща в България, за да довърши започнатото. За тази цел е организирано мащабно военно учение в Софийското поле. Реалната цел на тези маневри е войските да са близо и да се реагира, ако от страна на Германия се направи опит за противопоставяне.

Междувременно Царят получава (както сам споделя на личния си секретар) покана за поверителна вечеря в легацията на една от Великите сили, а няколко дни по-късно угасва. И до днес се спори каква е причината за смъртта му и има много спекулации, като най-популярната е, че е отровен по заповед на Хитлер, защото не е дал български войски за Източния фронт. Тази теза не издържа елементарна логическа критика. Първо, Хитлер не действа с отрови. Той винаги е показен и демонстрира на целия свят как се разправя с тези, които не харесва. Емблематичен пример за това е унгарският диктатор Хорти, който след като се опитва да се отдалечи от орбитата на Германия, е отвлечен и закаран при Хитлер. Освен това, след като научава, че Борис е болен, немският диктатор, му изпраща най-добрите си лекари, а след вестта, че българският цар е угаснал, горчиво заявява „и това ли трябваше да ми се стовари на главата“. Не бива да се пренебрегва и че след смъртта на Царя основната сочена причина не се реализира – българските войски не заминават да се бият на Източния фронт. И най-накрая, от посещението на Борис в Германия, до влошаване на здравето му изминава твърде много време, а тезите за чак толкова бавно действаща отрова са по-подходящи за сценарий на шпионски филм, отколкото за обосноваване на историческа теза. Особено като се има предвид, че след връщането си, монархът прави и много физически усилия, сред които е изкачването на връх Мусала.

Както се спомена и по-горе, малко преди здравето на Царя да се влоши, той е имал поверителна среща в „легацията на една от Великите сили“, както сам е казал. По това време от тези сили легации в София имат Германия, Италия, Япония и СССР. Царят току-що се е върнал от Германия, което прави малко вероятно да е бил там. Макар че има и тези, че е отровен от Италия, те не звучат сериозно: първо, че Борис е женен за дъщерята на италианския крал и второ, че Мусолини по това време вече е паднал от власт. Японците нямат съвсем никаква причина да тровят българския цар.

Със СССР въпросът стои по-различно – за тях България винаги е била огромен геостратегически приоритет. По време на войната, докато сме съюзници с Германия, СССР трудно би могъл да „стъпи“ тук. За сметка на това, след нейния край и разгром на Хитлер, съветите имат достатъчно оправдание да дойдат тук в рамките на кампанията (както и правят по-късно). А излизането на Царство България от коалицията с Германия и включването ѝ в нейния разгром на практика означава, че СССР завинаги губи възможност за влияние тук. Затова и макар да няма преки доказателства (освен няколко подмятания на руски политици по темата), СССР има най-голяма изгода от това моторът на българската външна политика в лицето на държавния глава да го няма. А отровата е удобен начин за лишаване от неудобни пречки.

След като Царят умира, България започва да се управлява от регенти, които следват линията на съюзничество с Германия, но отново не изпращат войни на Източния фронт, нещо, с което Хитлер явно се е съгласил. Лятото на 1944 г. обаче е много динамично. Начело на кабинета застава Иван Багрянов. Използвайки репутацията си на германофил, все пак добър българин, той се заема да реализира плана на покойния цар за излизане от войната. Започват тежки дипломатически преговори с Райха, чиято цел е прекратяването на договора, без да се влиза в бой с германските войски, които са тук. Междувременно в Цариград (а после и в Кайро) е изпратен Стойчо Мошанов, за да води преговори със съюзниците за излизане от войната. След като успява да изкара България от съюза с Хитлер Багрянов подава оставка, защото знае, че има репутация на германофил и не иска личността му да става пречка в спасителния за България план.

Новото правителство е начело с Константин Муравиев продължава опитите да финализират започнатото. Тук българското правителство получава удар в гърба – от своя дипломат. Стойчо Мошанов е убеден русофил и в СССР той вижда Русия, която е обичал цял живот. Сам опитен дипломат, той много добре знае, че ако мисията му успее, България има шанс да се изплъзне от Москва и започва да протака. На няколко пъти прекъсва преговорите с оправданието, че е е сигурен дали има мандат да води такива – било заради смяната на правителството, било заради друго нещо.

Всичко това дава време на СССР да се подготви и на 5 септември всичко приключва – на България е обявена война, макар и с неактуално оправдание – че е съюзник на Германия, каквато тя вече не е.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.