Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. Панайот Христов, както е истинското име на поета, завършва Богословското училище в София през 1902 г. След това през 1908 г. учи живопис в Санкт Петербург. През 1912 г. се завръща в България и участва в Балканската война. 

Заслугите му за родното изкуство съвсем не се изчерпват с това. През житова си Христов заема редица важни длъжности - съредактор на сп. "Златорог", драматург и артистичен секретар на Народния театър "Иван Вазов", библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество "Родно изкуство". Той става първи председател на Съюза на дружествата на художниците, през 1935 г. става главен уредник на Българското радио.

Къщата на Сирак Скитник се намира на столичната улица "Борова гора" близо до площад "Журналист", срещу парка. Сградата е построена през 1926 г. върху парцел, отпуснат от общината на подпоручик Панайот Христов като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война.

Домът на твореца се откроява с червените си тухли, малките прозорчета и неоготическите си елементи. Той е дело на архитект Георги Овчаров, който проектира и други известни сгради в столицата - Биологическия факултет, Министерство на вътрешните работи, мавзолея на Георги Димитров. 

Смята се, че арх. Овчаров е построил къщата по съновидения на Сирак Скитник.

Сградата е архитектурна ценност с национално значение. От оригиналния й интериор са запазени стълбището, кахлената печка, изящен вграден гардероб и метален полилей. Доскоро тя е дом на далечни родственици на твореца, сестрите Левенсон.