Малцина днес знаят, че един от най-емблематичните европейски хотели — лондонският „Риц“, някога е сервирал блюда, приготвени с пловдивски консерви. През 1936 г. легендарният ресторант получава доставка от десет тона български аспержи, произведени в село Катуница и консервирани във фабриката на Пантелей Генов в Пловдив. През 20-те и 30-те години на XX век пък продукцията на предприятието намира пазар във Франция, Германия, Англия и дори в специализирани заведения в Ливърпул, където по един вагон консерви годишно заминават за Ориенталския ресторант на Менахем Леви.

Зад този международен успех стои човек, който не само поставя основите на консервната индустрия у нас, но и превръща България в разпознаваем производител на качествени хранителни продукти в Европа. Това е Пантелей Генов — основоположникът на българската консервна промишленост, роден през 1868 г. в Свищов. Неговата история е разказана в „Исторически бележки от Александър Генов за основаването на българската консервна промишленост” – личен фонд на Васил Кадийски.

От сирак до индустриалец

Генов губи баща си едва на 16 години и остава да се грижи за седем невръстни братя и сестри. Завършва Ломската гимназия и в продължение на години работи в пощенската служба София–Лом–Русе, пренасяйки поща с конски коли във време, когато ЖП линии още не съществуват.

Със спестените пари заминава за Швейцария, за да следва право. Един разговор там променя живота му: известен швейцарски юрист го съветва, че България ще бъде пренаситена с юристи, и го насочва към нова, нечувана за родината му сфера — консервната промишленост. Така Генов напуска юридическите науки и заминава за Белгия, а после и за Франция, където постъпва като работник в две фабрики — първо за зеленчукови, после за рибни консерви. Там той прекарва две години, изучавайки от практиката всички детайли на производствения процес.

Първите български консерви — между ентусиазма и подигравките

През 1899 г. Генов се завръща в България и във Варна наема помещения близо до църквата „Св. Петка“, където с оскъдни средства започва производството на първите български консерви. Липсата на оборудване го принуждава да импровизира — автоклавът е заменен с медното корито, в което майка му перяла дрехите, а първите капаци са доставяни от Франция и затваряни на внесена от Германия ръчна машина.

Тъй като във Варна липсвали достатъчно зеленчуци, Генов пътувал до Пловдив, където купувал домати, мачкал ги ръчно и пренасял сгъстеното доматено семе обратно до Варна. Първите опити за популяризиране срещали насмешка: варненски домакини отказвали консерви с думите: „Не ни трябват такива туршии в кутии“.

Пътят към Пловдив — градът, който променя всичко

През 1907 г. Генов се мести в София, но скоро след това министърът на промишлеността д-р Никола Генадиев го насърчава да премести производството в Пловдив — сърцето на зеленчукопроизводството. През 1909 г. фабриката „Братя А. Генови“ е вече факт , а Търговският промишлен музей в София оказва помощ за модернизация на производството.

Генов въвежда нововъведения за времето си — отказва книжните етикети и преминава към италианска литография върху бяло тенеке. Марката „Хубавата градинарка“ става знак за качество както в България, така и в чужбина.

Модернизация и разширяване

След поредица подобрения — от бензинови и парни машини до автоклави и електрификация, предприятието прераства в първата модерна българска фабрика за консерви. Продукцията се разнообразява: зеленчукови, рибни и месни консерви, включително говеждо гулаш, телешко варено, сърми и пастети. Фабриката вече се помещава на собствен терен с площ около 3000 кв. м на ул. „Тракия” 50, близо до Централна и Сточна гара.

Износът към Европа — български вкус на световната трапеза

След Първата световна война престижът на фабриката расте бързо. През 1923–1926 г. консерви заминават ежегодно за Ливърпул. През 1930 г. България за първи път изнася бамя за Франция. А през 1936 г. престижният хотел „Риц“ в Лондон поръчва цели десет тона консервирани български аспержи — емблематичен връх в историята на предприятието.

Лидерство, което оформя цяла индустрия

През 1933 г., въпреки икономическата криза, Генов внася първата в България вакуум-апаратна инсталация за производство на доматено пюре. Скоро цялото производство започва да се изнася за Англия. Фабриката добавя плодови мармалади, гроздов мед и лютеница, а рибните и месни консерви добиват славата на едни от най-качествените на Балканите.

Национализация и край на една епоха

През 1947 г. предприятието е национализирано и преминава към Държавното консервно обединение. В касата са намерени над 39 хиляди лева, ценни книжа за 1.8 млн. лева и 56 килограма калай — свидетелство за стабилността на фирмата при преминаването ѝ под държавен контрол.