Роден в Брацигово през 1845, Васил Петлешков е председател на местния революционен комитет, делегат на събранието в Оборище, взел дейно участието в подготовката на Априлското въстание. Един от тези велики българи дали клетва ''Свобода или смърт''.

Още от млад Васил е бил известен с ненавистта си към турския поробител, която ненавист се е опитвал да вдъхне и на останалото население. Васил Петлешков е пример за родолюбие и всеотдайност в идеята за Освождението на България от вековния поробител. Заловен и жестоко измъчван от турците Васил не предава никой. Умира в адски мъки, отнасяйки в гроба тайната на организацията и своите другари. ''Сам съм други няма'' думите на Васил, докато бил горен и набождан на шиш. За него Захари Стоянов пише: ''После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове и тук предал богу дух в големи мъки и изтезания; той изгорял на два разпалени огньове като същ християнски мъченик, но не за вяра и кръст, а за свобода и право... Очевидци разказват, че когато тоя български светец стоял между двата огньове, от силно напичане кожата му се набръчкала и напукала, мас като дървено масло течала из пукнатините, устата му се кривели болезнено, очите му останали неподвижни няколко минути, душа се лесно не давала. Ако безсъзнателно, чрез неволно движение, сочело, че той иска да се отстрани от убийствения пек на огъня, царският щик на солдатите се забивал в месата му и движението или сбръчкванието вземало обратно направление... ''

TrafficNews.bg