Днес е 8 март - един от най-тачените празници от жените по цял свят. Денят на жената се тълкува като международно признание на постиженията на жените във всяка една обществена сфера. За пръв път празникът се отбелязва на 23 февруари 1909 г., а датата 8 март е съвразана с далечната 1857 година ,когато жени работнички излизат на протест в Ню Йорк с искане за по-добри условия на труд и по-високи заплати. 

Независимо дали тачат празника като Ден на майката или Ден на жената, всички дами са свикнали да се радват на особено внимание на 8 март. А ние използваме повода, за да припомним няколко български имена - имена на жени, които са изиграли ключова роля в българската история, както и такива, прочули се из цял свят. Макар че празникът сам по себе си не носи патриотично послание, нека си спомним за някои от българките - безстрашни и героични, с които и до ден днешен можем да се гордеем.

Анастасия Димитрова

Анастасия е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Родена е в Плевен през 1815 г. и получава образование в Калоферския девически манастир не само от калугерките, но и от учители като Ботьо Петков и Райно Попович. След като се връща в Плевен, открива там първото девическо взаимно училище (1839 г.). Само за 6 години Анастасия обучава над 90 ученички от цялата област, които, след като завършват, откриват взаимни училища и по родните си градове. Анастасия Димитрова посвещава повече от 50 години от живота си на просветна дейност. Обучалава девойките на история, география, аритметика, български и гръцки език.

След като се омъжва, Анастасия напуснала училището и започнала да преподава в дома си. Била много набожна - след Освобождението се отправила на поклонение в Йерусалим, а малко по-късно - през 1894 година, намерила смъртта си. 

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева

Всеки е чувал за Райна Попгеоргиева от Панагюрище, ушила знамето на Априлското въстание. Учителката била само на 20 години когато Георги Бенковски я помолил да ушие знаме за въстанието. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния ъгъл имало и две букви – ПО или Панагюрски окръг. Лъвчето било нарисувано от Стоян Каралеев, а буквите – изписани от Иванчо Зографа. Знамето било осветено на 22 април. Райна сама описва тържественото шествие след освещаването на знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

По случай 25-годишнината от Априлското въстание, Райна ушива още 3 знамена – копия на оригиналното. Днес се пазят две от тях – във Военно-историческия музей в София и в родната й къща в Панагюрище, която е превърната в музей.

Райна Касабова

В началото на XX век Райна Касабова става първата жена в света, участвала в боен полет. Родена е през 1897 година в Карлово, а по време на Балканската война напуска училище, за да замине като доброволка самарянка (саникарка) в полевата болница в Свиленград. На 30 октомври 1912 отишла на летището заедно със свои колежки. Момичетата с любопитство загледали един от самолетите - „Воазен“, който бил пилотиран от подпоручик Стефан Калинов. Говори се, че пилотът съвсем на шега предложил на девойките да се качат и да полетят с него, за да сплашат турците. Райна отдавна изпитвала страхопочитание към пилотите на летящите машни - това личало в писмата до близките й. А когато пилотът и предложил да се качи, тя без страх заявила, че иска да лети. Подпоручикът не успял да прикрие изненадата си от смелия отговор, но не можел и да оттегли поканата. Може би за да тества дързостта на девойката, отишъл да вземе разрешение от командира, за да качи Райна като пилот наблюдател. Началникът му е поручик Радул Милков, който две седмици по-рано участвал в друг подвиг - първата в света бомбардировка от самолет, извършена с ръчни бомби при гара Караагач. 

Райна заема втората седалка в самолета, екипирана с кожено яке и очила. На тръгване разбира, че полетът няма да е развлекателен, защото самолетът се отправя към Одрин. Подпоручикът показва с ръка на Райна къде да изсипе позивите, с които се подканяли турците да се предадат, за да няма излишни жертви. Те, обаче, отвърнали с огън, а по-късно станало ясно, че са пробили на няколко места дясното крило на самолета. След повече от 45 минути двамата кацат обратно. Когато най-после слиза от самолета, Райна е хем пребледняла, хем сияе.

През 2009 г. един от ледниците в Антарктика получава името Райна Касабова. 

Баба Тонка Обретенова

Тонка Обретенова била родена през 1812 година в село Червен. Омъжила се в град Русе за търговеца Тихо Обретенов, когото дарила с 5 сина и 2 дъщери. 

Баба Тонка се включила в национално-освободителните борби, като оказала огромна финансова, морална и организационна подкрепа на Русенския частен революционен комитет. Била доверено лице на самия Левски, а домът и бил убежище за него и съмишлениците му. В борбата се включват и децата й - Петко Обретенов става четник в четата на Хаджи Димитър, а Ангел - в тази на Стефан Караджа. Никола Обретенов заемал важна позиция в Русенския комитет е се включил в четата на Христо Ботев. Синът на Тонка Георги се включил в Старозагорското въстание заедно с четата на Стоил воевода. Дъщеря й Петрана ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета, а Анастасия се жени за Захари Стоянов, от когото черпим сведения за веселия и шеговит характер на Баба Тонка, който тя запазила въпреки неволите. Самата тя споделя: "Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"

Румена воевода 

Румяна Георгиева Павлова се родила през 1829 година в село Гюешево. През 1856 година излязла в гората като една от малкото жени хайдути в българската история. Организирала собствена чета, а един от първите присъединили се бил Стоян Ковача. Не след дълго, четата била разбита след предателство. Някои смятат, че Румена и Стоян са оцелели и избягали в Австро-Унгария, където дочакали края на дните си. Нейният баща - Георги, твърди, че дъщеря му се е родила в най-неподходящите времена, насред бурни и мътни събития. 

Историята на Румена е вдъхновила филма "Воевода", чиято премиера бе през 2017 година. На нея е посветена и народна песен: 

Румена мома войвода,

турнала пръстен във бука.
- Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде.

Румена пръстен удари.
- Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!