Ако питаш затворниците от който и да е затвор в България, почти всеки би  казал, че е невинен и че е жертва на съдебна грешка.  Надзирателите често се шегуват, че затворът е пълен с „невинни”.  В съдебната зала също рядко се чуват самопризнания, освен ако доказателствата са железни и единственият полезен ход на подсъдимия е да сключи споразумение с прокуратурата.  Възможно ли е обаче зад решетките да има и невинни?

Вчера в разследване на TrafficNews.bg ви разказахме за съдбата на 41-годишния сакат музикант Владимир Илиев от село Куцина, който лежи за убийство  в затвора в Ловеч и вече 8-ма година се опитва да докаже невинността си, въпреки, че Върховният касационен съд е потвърдил 12- годишната му присъда.  С какво  обаче Илиев е по-различен от всички останали „невинни” в затвора, които също пишат прошения до Главния прокурор? Ами най- малкото с това, че друг човек е направил самопризнания и е разказал с подробности как е извършил жестокото престъпление.

Очевидно доказателствата по делото срещу Владимир Илиев не са били еднозначни, след като през 2010 година Окръжният съд постановява оправдателна присъда.  Владимир твърди, че самопризнанията му, които са в основата на присъдата, са изтръгнати с манипулация и заплахи. В случая полицаите от Полски Тръмбеш имали не само заподозрян, но и мотив – няколко часа преди Йордан Йорданов да срещне смъртта, той се скарва с Владимир. Двамата са приятели по чашка, но месец по-рано Илиев му дал 120 лева и във фаталния ден си поискал парите обратно.  Кръвта, открита по дрехите на заподозрения в последствие се оказва от петел, но и това не помага. Три години по-късно Апелативният съд  излиза с решение ВИНОВЕН, ВКС  го потвърждава и всички са доволни. Полицията има разкрито престъпления, прокуратурата  потвърдено обвинение,  а близките на жертвата освен възмездие, получават и 240 000 лева кръвнина.

Единственият, който има проблем с присъдата е самият осъден.  Дори и след доказване на противното, той продължава да твърди, че е невинен. Залива с писма всички инстанции, включително и Главна прокуратура, настоявайки за преразглеждане на делото. На последното му писмо магистратите няма как да откажат, тъй като в молбата си Илиев изпраща … имената на истинските / според него/ убийци.  Двама криминалисти от полицията във Велико Търново решават да проверят твърденията му и викат на разпит посочените от него лица. А те са вдовицата на убития и настоящият й съпруг, който е англичанин. Мария и Малкъм Шейн се провалят на полиграфа. След това правят и самопризнания пред полицаите. Разказват подробности, които не само няма от къде да знаят, но и отговарят на самото местопрестъпление.  Въпреки това са обаче са освободени. Няколко дни по-късно семейството се отказва от показанията. Съпрузите  твърдят, че са били подведени от полицията, че детекторът е манипулиран, а англичанинът, който много добре говори български, не е разбрал въпросите и бил объркан от преводачката.  И прокуратурата на едната честна дума прекратява проверката. 

Разбира се, няма как на този етап да говорим за съдебна грешка или сляпо правосъдие.  Верни или не, самопризнанията трябва да бъдат подкрепени с доказателства в едната или другата посока. Институциите би трябвало да действат далеч по-експедитивно имайки предвид, че за престъплението вече има осъден и той лежи в затвора.  Какво се случва на практика обаче?

Англичанинът и благоверната му съпруга са изпратени в къщи по живо, по здраво. Не са им наложени мерки за неотклонение, нямат забрана да напускат страната. Затова и съвсем резононно, след проявения интерес от репортерите на TrafficNews.bg, на 18 февруари двамата напускат страната.  Бягство или планирано пътуване? Предстои да разберем.

По-важният въпрос обаче е защо се стигна до тук?  Топкането на топката от страна на прокуратурата е обяснимо, заради назряващият скандал, който ще избухне  ако се докаже, че Владимир Илиев лежи невинен в затвора.  Популярната фраза, че  по- добре е 100 виновни да са на свобода, отколкото един невинен зад решетките, в случая не е особено подходяща, предвид последиците, които биха настъпили при отмяна на присъдата.  И обезщетението, което ще трябва да плати държавата е най- малкия проблем.

Но да ти е жал за виновните означава да предадеш невинните, казва Айн Райнд.  А мълчанието също е предателство.

Виновен до доказване на противното:Сакат музикант лежи 8 г. в затвора, полиграфът сочи друг за убиец ВИДЕОБританецът Малкълм Шейн прави закъснели самопризнания за драмата в Куцина, после се отрича