Ракът на гърдата е най-широко разпространеното онкологино заболяване сред жените и е на второ място като причина за смъртност при тях. Според статистиката през 2015 г. у нас са регистирарни около 4000 случая на навозаболели жени и 30-40 мъже. Диагностициран в ранен стадий, ракът на гърдата е напълно лечим. Повечето българи обаче се притесняват да бъдат прегледани и изчакват, дори когато имат симптоми на дадено заболяване.
„Най-чест симптом на пациентите с рак на гърдата е опипването на бучка. Те си мислят, че това е ранен симптом, но не е така. В много страни по света има скринингови програми, каквато, за съжаление, ние в България нямаме. Те целят именно чрез образни изследвания да бъдат диагностицирани тези процеси в ранен стадий, когато са в рамките на милиметри. При нас болшинството случаи идват с формации, които са между 2-3 и дори 5-10 сантиметра. Когато вече има разязвяване на млечната жлеза, когато има пакети лимфни възли под мишницата. Имаме случаи с метастази в белия дроб. Трябва да се обърне внимание на пациентите да не се притесняват и когато имат наистина оплаквания, да посетят личния лекар, а той съответно да ги изпрати при конкретен специалист. Не трябва да има страх, защото ако се изчака и се задълбочат нещата, лечението става изключително тежко и невинаги успешно, независимо какво правим ние, лекарите“, обяснява д-р Валентин Иванов от Клиниката по хирургия в пловдивската УМБАЛ „Каспела“.
Често се неглижират симптоми и при други онкологични заболявания, като рак на дебелото черво например. При него са характерни оплаквания от смущения в дефикацията, които продължават дълъг период от време. „2-3 месеца имат проблеми, свързани с дефикацията. Може да имат леко кървене и промяна във вида на изпражненията, но да го отдадат на яденето на по-люто или прием на алкохол. За съжаление често пациентите с туморни образования на дебелото черво идват в стадий на илеус, когато червата се запушват и самият пасаж се затруднява. Пациентите повръщат, коремът става доста по-голям и тогава вече трябва да бъдат оперирани в условията на спешност. Това е много по-рисково за пациента, отколкото ако операцията бъде извършена навреме, когато се установи заболяването и симптомите са най-ранни“, посочва хирургът.
Той е израснал в лекарска фамилия. Майка му практикува офталмологична хирургия. Баща му е хирург, завеждащ отделението по хирургия в Комплексен онкологичен център – Пловдив. Д-р Иванов споделя, че записал медицина с ясната цел също да се занимава с някакъв вид хирургия. Първоначално смятал да се насочи към офталмологията, но впоследствие избрал специалността на баща си и запознал да проявява интерес към общата хирургия и по-конкретно хирургията на онкологичните заболявания.
Още от студентските години е доста активен. Участва в кръжока по Специална хирургия към катедрата на Медицински университет – Пловдив при доц. д-р Иван Новаков. Заедно организират няколко хирургични конференции на територията на учебното заведение. Със свои колеги многократно посещават конференциите и конгресите по хирургия в България. Често доброволно е ходил да се учи от специалистите в Комплексен онкологичен център - Пловдив. Миналата година посещава три специализирани курса по хирургия на гърдата в Мадрид и Букурещ. Тази година ще участва в курс в болница „Мария Кюри” в Париж. Има междунароно признати сертификати за владеене на английски език – FCE – B2 University of Cambridge, и френски език – DELF – B2 Centre international d’études pédagogiques.
В момента учи Здравен мениджмънт. Започва работа и по нов дисертационен труд, свързан с рака на гърдата. Негови ментори са проф. Росен Димов, завеждащ Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Каспела“, и проф. Благой Маринов, директор на Медицинския симулационен тренировъчен център към МУ-Пловдив, където д-р Иванов е асистент. „Благодарен съм за това, че единият ми ментор е изключителен хирург, а другият – отличен патофизиолог, преподавател и човек с много идеи, свързани със симулационната медицина. Акцент на дисертацията ще бъде ранният рак на млечната жлеза – случаите от първи до трети стадий. Обект ще бъдат жени от всякаква възраст. Ще бъдат представени различни методи за тяхното лечение и ще бъдат сравнени конкретни показатели, свързани с отстоянието от туморната формация и здравата жлезна тъкан, която трябва да съхраним. Както и доста други неща. Категорично ще е нещо интересно, което досега не беше правено“, разказва младият лекар.
Той дели времето си между лечебната и преподавателската дейност. Работният му ден в УМБАЛ „Каспела” запова с преглед на болните по стаите и сутрешен рапорт, на който се обсъждат всички пациенти в отделението, тези, които са за оперативно лечение за конкретния ден, както и спешните случаи, дошли допълнително. Следва главна визитация заедно с ръководителя на клиниката проф. Димов, след което д-р Иванов и колегите му влизат в операционните. Ежедневно в клиниката се извършват между 10 и 15 операции. Следобяд отново се минава главна визитация, преглеждат се болните, приети за деня и се плануват интервенциите за следващия ден.
„В Клиниката по хирургия се извършва абсолютно целият обем от операции, които би могло да се видят в общата хирургия. Нашата клиника е една страхотна база за специализация. Първоначалният тласък да специализирам тук беше всъщност срещата ми с моя ръководител проф. Димов. Бях изключително впечатлен от него като човек и специалист. От самото начало ме обучават на всички тези операции - на черния дроб, жлъчния мехур, гнойно-септична хирургия, хирургия на щитовидната жлеза, операции при хернии, илеус, целият диапазон, който съществува, се практикува в клиниката“, казва медикът.
Работата му като асистент в Медицинския симулационен тренировъчен център пък е да извършва обучение на курсисти, които искат да се занимават конкретно с хирургия. Това най-често са специализанти по хирургия, студенти, както и лекари, които в практиката си не са работили лапароскопска хирургия. Центърът разполага с най-новото поколение лапароскопски тренажори, той е и единственият в България, акредитиран към Американския колеж по хирургия. „До момента имаме над 50-60 човека, преминали курса. Той е 4- до 5-седмичен, като всеки от курсистите всяка седмица присъства на упражнения в центъра, както и на упражнения в операционните зали на нашата клиника. Така може да съчетава както симулационното обучение, така и да види на практика как се извършва този вид операции. От анкетните карти, които даваме, всички отзиви са изключително позитивни“, споделя д-р Валентин Иванов.
Съветът му към пациентите е да посещават редовно профилактични прегледи. Жените след 45-годишна възраст всяка година задължително да ходят на преглед при хирург, както и да извършват мамография на двете млечни жлези в две проекции. При жените под 45-години по-надежден е методът на ехографията.
„Начинът е пациентите сами да търсят лекарите си за профилактика и това е голям проблем. Знам от мои колеги, че в други страни законодателството ги задължава до такава степен, че ако пропуснат профилактичният си преглед, болните търпят глоби. В България във връзка с профилактиката, на този етап сме малко по-назад, но да се надяваме, че в бъдеще и това ще се случи. Тъй като случаите на карцином на гърдата зачестяват. Вече имаме пациенти на 18-20 или 25 години с подобни заболявания, така че жените винаги трябва да имат едно наум, както и да не пропускат ежегодните прегледи при гинеколог във връзка с карцинома на маточната шийка", категориен е младият лекар.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри