„Най-хубавото изживяване е да внесеш светлина в човешките очи. Пациент, който е бил незрящ, да прогледне, е чудо. И когато и аз участвам в него, ми е безкрайно приятно”, споделя д-р Тодор Тасков. Заедно с брат си Георги работят в пловдивската очна болница „Луксор”, където се извършва лазерна корекция на зрението, катаракта, глаукома, лечение на ретинални заболявания, детски очни болести, хирургия на клепачи и слъзен апарат, естетика на лице. Признават, че ежедневието им е изключително динамично, но нито за миг не съжаляват за избора си.
Георги и Тодор Таскови са трето поколение офталмолози. Израстват в медицинските центрове и клиниките на баща си д-р Димитър Тасков - един от най-добрите очни лекари у нас. Влизат в операционна още като деца и виждат благодарността на пациентите, когато възвръщат зрението си. Така естествено осъзнават, че искат да се посветят на професията, от която могат да видят реалните резултати. Завършват Медицински университет – София, след което специализират очни болести в Медицински университет – Варна.
Признават, че не биха могли да имат по-добър учител от баща си. „Знаех, че той ще ми покаже неща, които не ги пише в учебниците. Тъй като медицината, за разлика от много науки, по-скоро се доближава до изкуството. Тоест, въз основа на знанията, които човек придобива, може да мисли индивидуално за всеки случай и да разрешава проблеми, които не са описани в книгите”, казва д-р Георги Тасков. И докато някои негови колеги определят професионалния път в медицината като благословия, други – като проклятие, то той категорично попада в първата група. Смята, че животът му е изключително интересен и е истинско предизвикателство да се учиш цял живот, за да си в час с най-новите световни технологии и методи за лечение.
Д-р Тодор Тасков пък споделя, че се чувствал предопределен да се занимава с медицина. И, подобно на брат му, му е безкрайно приятно да помага. „Това е един дълъг път на самоусъвършенстване, който продължава може би цял живот. Но всичко, което ми се случва, ме кара да се прибирам вечер в къщи удовлетворен”, казва офталмологът.
Д-р Георги и Тодор Таскови правят първите си стъпки като лекари в медицинския център, създаден от д-р Димитър Тасков в Търговище. През 2008 г. клиниката прераства в болница от регионално значение за Североизточна България. Мечтата им обаче е да имат очна болница и в по-голям град, където да предложат високо качество на медицинските услуги и да въведат новите технологии. Така преди повече от 15 години създават СОБАЛ „Луксор” в Пловдив. През 2013 г. разширяват болницата и отделят поликлиничната част от стационара. Работят с всички водещи световни компании, производители на вътреочни лещи от последно поколение, като за една от тях са единственият референтен център в цяла Източна Европа.
Ежедневието на специалистите е изключително динамично – оперират, преглеждат и проследяват пациенти. Признават, че във всеки един момент вниманието им трябва да бъде изцяло фокусирано върху случаите, за да си свършат работата по най-добрия начин.
И двамата братя са благодарни на баща си за всички уроци, които са научили от него. „Най-важният за мен бе значението на думата отговорност”, отчита д-р Георги Тасков. Според него когато човек работи в сферата на медицината, той поема отговорност за здравето на своите пациенти, и това е тежко бреме. „Често те идват прекалено късно, когато болестта е напреднала, или може да не са подходящи за определени вътреочни лещи, поради съпътстващи очни заболявания, но въпреки това сме длъжни да сме отговорни към тях и да им кажем какво е реалистично да очакват. Съответно отговорността има и друг аспект. Когато ние като лекари дадем думата си, че ще направим всичко възможно, за да ги излекуваме, да извършим това действие докрай. Освен това човек трябва да е отговорен не само в професионалната сфера, но и в личните отношения, в приятелския кръг”, категоричен е д-р Георги Тасков.
В практиката си имат много интересни случаи. В последните години редица пациенти с вече поставени еднофокусни лещи искат да се възползват от най-модерните многофокусни. Причината е, че когато имат по-динамично ежедневие – шофиране, офис работа на компютър, документи, мобилни телефони, нуждата от очила на близка дистанция им пречи да се чувстват свободни. „Благодарение на нашите партньори от Германия, които разработиха подходяща леща, ние им я поставихме и те са изключително щастливи от резултата – че вече могат да виждат както надалеч, така и наблизко”, казва д-р Георги Тасков. Подобна операция обаче е значително по-трудна от стандартната интервенция при катаракта, защото предходната леща трябва да се извади от окото и в последствие да се имплантира новата.
„Най-голямото предизвикателство са пациентите, които искат да станат напълно независими от очила. Трябва да сме абсолютно коректни, много точни във всяко наше действие. Това са най-удовлетворяващите случаи”, посочва и д-р Тодор Тасков.
Преди броени дни пък той е помогнал на жена, която е изгубила зрението на едното си око поради напреднала глаукома и можела да разчита само на другото – с напреднала катаракта. „Това за нас е един предизвикателен случай, защото отговорността е голяма. Нямаме право на никакви грешки. За наша радост, всичко мина идеално и съвсем скоро тя ще има необходимото зрение, което ще я направи пълноценен човек”, казва д-р Тодор Тасков.
Като препоръка в посока превенция д-р Георги Тасков цитира Световната здравна организация. Всеки човек, който няма очни оплаквания, преди 40-годишна възраст да посещава офталмолог на всеки две години, а след това – ежегодно. Специалистът допълва, че когато имаме очен проблем, е нужно незабавна консултация с очен лекар. Евентуално забавяне в лечението на заболяването може да доведе впоследствие до непълното му излекуване. „Хората често търпят и чакат да мине от само себе си, което в повечето случаи не се случва. Затова е по-добре да проверим аспекта на проблема и да няма нужда от лечение, отколкото да се пропусне нещо и в дългосрочен план пациентът да търпи последиците от своя избор”, съветва офталмологът.
Още от категорията
Делото "Цалапица" - все по-абсурдно! Прокурорът се страхува от майката на жертвата, а родители крият убийство