Д-р Владимира Карагьозова дели времето си между УМБАЛ „Пловдив“ и Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина“. В практиката си има интереси към гинекологична ендокринология, стерилитет и асистирана репродукция.

Завършва Математическата гимназия в Пловдив, а след това и медицина в Медицински университет - Пловдив с отличен успех и е носител на награда „Златен Хипократ”. Родителите й са не-медицински лица, но като амбициозни хора на водещи позиции в своите професии винаги са възпитавали у нея старание и внимание към това, с което се занимава - било то ежедневните учебни задължения или изучаване на нов език. Така в ученическите години усвоява немски, английски и руски, като поради смесения си произход от дете владее и словашки.

Д-р Карагьозова си спомня, че още в детска възраст имала влечение към природните науки и постепенно се изградил копнежът да се занимава с медицина. Към специалността Акушерство и гинекология се насочва с течение на времето. „Някои колеги още със започване в университета вече бяха наясно, че ще следват вътрешни или очни болести например. При мен нещата не се получиха точно така. Първоначално имах желание да се занимавам с хирургия. Впоследствие станах отговорник на кръжока по ендокринология на проф. Мария Орбецова и пъзелът се нареди. Разбира се, не без участие на близки и познати”, споделя младият лекар. Влияние върху изграждането й оказало и семейството на съпруга й, който е потомствен лекар и има в рода си акушер-гинеколози.

Фактът, че успяла да намери реализация в областта на акушерството и гинекологията веднага след дипломирането си, пък я задържал в България. И до днес д-р Карагьозова е изключително благодарна на д-р Димитър Йончев, който повярвал в нея и й дал шанс: „Малко преди да се дипломирам обявиха предстоящата тогава смяна на наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.  Разбрах, че губя право на свободен избор на следдипломно обучение към Медицински университет, държавна поръчка, което до този момент се присъждаше на  носителите на „Златен Хипократ”, разказва медикът. „Започнах да кандидатствам за работно място, съгласно изискването за зачисляване за специализация. На интервюто с д-р Йончев, завеждащ тогава АГО към МБАЛ „Св. Мина”, той сподели, че моето CV му напомня собствените ученически и университетски години. Назначаването на работа в отделението ми помогна да остана в България. В противен случай може би щях да потърся реализация в чужбина, и по-конкретно- в Австрия или Германия. Сега вече немалка задръжка за емиграция се явява семейството ми.”

Но тъй като работата в областта на репродуктивната медицина неминуемо е свързана с обучение извън България, д-р Карагьозова е отворена към подобен тип дейност. Независимо дали ще бъдат краткосрочни трудови договори или курсове. Категорична е, че и в България има условия за развитие на младите хора. „Трудностите изграждат човека. Уважавам лекарите, останали в България, но също така разбирам колегите, които са избрали или са били принудени да отидат в чужбина да се реализират. Както винаги, само положителни страни няма”, допълва тя.

- Как преминава работният ви ден? С какви проблеми най-често идват пациентите?

- Работният ден на практикуващите акушерство и гинекология е изключително натоварен. Касае се за 24-часова ангажираност с проблемите на пациентките. Основно това се поражда от обстоятелството, че работим с бременни жени, при които промяната на състоянието често налага предприемане на спешни действия. Плановостта е почти нулева, особено по отношение на собственото ежедневие. В кабинета към Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина“ пациентите най-често идват с оплаквания от дългогодишни опити за реализиране на бременност– неуспешно зачеване, спонтанни аборти в ранни или в по-късни срокове на бременността. Те търсят, разбира се, помощ в осъществяването на желанието си да имат здраво дете.  

- Разкажете по-интересен случай от практиката си.

- Най-интересните ми случаи, които за цял живот ще си спомням, са свързани с някои от редките вродени аномалии на женската репродуктивна система. Конкретно два от тях. Първият е синдромът на Майер-Рокитански-Кюстер-Хаузер. Той е с честота около 1 на 4 500. Тази пациентка знаеше за състоянието си. Имах възможността да обсъдя с нея какви са опциите за нейната репродукция. Вторият е още по-рядък – под 1 на 1 млн. по литературни справки, синдромът на Херлин-Вернер-Вундерлих. Също Мюлерова аномалия, с наличие на две маточни тела, шийки и влагалища, като едното влагалище завършва сляпо. От същата страна липсва бъбречен зачатък.  Момичето не знаеше, че има аномалията. Дойде с класическа клинична картина- болка по време на менструация, появила се няколко месеца след менархе. Това са случаи, които не всеки има възможност да види в практиката си.

- Тези дами имат ли шанс да станат майки?

- При синдрома на Майер-Рокитански-Кюстер-Хаузер все още възможностите са в рамките по-скоро на изследователската дейност. 3D-матка, трансплантация на матка, сурогатно майчинство – всичко това, за съжаление, все още не е развито в нашата страна. При този на Херлин-Вернер-Вундерлих макар с понижени репродуктивни възможности, след оперативна корекция тези жени все пак успяват да станат майки.

- Имате интереси към гинекологичната ендокринология. Кои са най-честите причини от ендокринно-хормонален характер, които водят до стерилитет?

- Най-чести причини са всички състояния, свързани с нарушенията във функцията на яйчниците.  Но редица ендокринни заболявания също се съпътстват с увреждане на репродуктивните способности.

- Кои са другите основни фактори, влияещи върху репродуктивността на съвременните хора?

- Това са различни заболявания на маточните тръби, маточното тяло, маточната шийка и влагалището. Все повече се обръща внимание и на мъжкия фактор.  И при двете страни на проблема -  мъжкия и женския фактор, се включва и психологичният елемент, който също е застъпен в нашата работа.

- Кога едно семейство трябва да заподозре, че има репродуктивен проблем и да се изследва? Откъде и как се започва дългият път, който отвежда до ин витрото и до успешния резултат?

- По принцип при двойка, която до момента няма доказани заболявания, може да се изчака и една година. Но когато възрастта на жената е над 35, когато партньорите знаят за съпътстващи заболявания, особено хроничните, е добре изследванията да започнат малко по-рано. Когато двойката дойде за консултация в Центъра, започва съответна подготовка, включваща подробна анамнеза, физикален преглед, образно-диагностични, хормонални изследвания. Пътят наистина е дълъг. Съветваме партньорите да се въоръжат с търпение. Обикновено те вече са чакали месеци и времето за подготовка е може би най-трудното, което трябва да приемат.

- Какво включва Асистираната репродукция?

- Асистираните репродуктивни технологии в тесния смисъл на понятието включват различни методи за манипулиране на сперматозоидите и яйцеклетките във връзка с получаването на ембриони. В по-широк аспект, това са всички техники, които помагат на една двойка да реализира бременност.

- С какво тази бременност се различава от зачеването по естествен път и защо все по-често специалистите обръщат внимание на психологическото състояние на жената, заченала ин витро?

- Бременностите след ин витро са често на жени над 35-годишна възраст. При тях по-разпространени са придружаващите заболявания- автоимунни, захарен диабет, хипертония,- нараства и честотата на плодовете със синдром на Даун и т.н. От друга страна, това са жени, които дълго време са имали неудачи по отношение на репродукцията. Това се е фиксирало в съзнанието им като траен проблем и се отразява както по време на самите процедури, така и след това, по време на бременността.

- Какъв съвет ще дадете на пациентите?

- Все по-често се сблъскваме със „синдрома” на жената, изграждаща кариера. Около 40-годишна възраст възможностите за репродукция при жената рязко намаляват, което не касае мъжете от същата възрастова група. Така че за съжаление резултатите са неблагоприятни. Може би е добре да има програми, които да информират жените в детеродна възраст, че подобен проблем има. Това е основното, с което се сблъскваме – загубата на яйчникова функция. По-малко са инфекциите, тубарният фактор, за разлика от в чужбина. Въпреки напредъка на медицината в 21-ви век, терапевтичните възможности при овариална недостатъчност са все още предизвикателство, с което тепърва ще се налага да се справяме.