В сърцето на Пловдив се издига катедралния храм “Успение Богородично“. Тя се намира в подножието на Стария град. Историците разказват, че още през ІХ – Х в. на това място е имало красива величествена църква. Дори тогава храмът е бил посветен на Божията Майка.

През 1845 година брациговски майстори издигнали нова голяма църква от камък. Тя представлявала трикорабна псевдобазилика с внушителни размери. 

През 1881 година била издигната и камбанария.

Как изглежда храмът днес – вижте видеото, заснето с дрон от екип на ТРАФИК ТВ:

Църквата е с размери 32 м на 17 м. и представлява трикорабна базилика, чиято основна част е разделена на три кораба от два реда колони (дванадесет на брой), завършващи с пищни капители в стил барок и свързани една с друга посредством арки. Поради съществуващите по време на строежа ѝ ограничения за християнските храмове тя няма купол. В западната ѝ част се намира притворът, на изток е светият Олтар.

В западната част на наоса има емпория (балкон), където в миналото са стоели жените по време на богослужение. Средният кораб, размери 11 х 9 м., е широк колкото двата странични и по-висок от тях. Трите кораба са засводени поотделно и покрити с общ двускатен покрив. Орнаменталната живопис по стените трябва да е изпълнена от Макрий Негриев.

Построената по проект на Йосиф Шнитер камбанария представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба и увенчана с купол. Четирите камбани са отлети от Лазар Велеганов.

Иконостасът с размери 14,30 х 3,75 м. е изработен – навярно от майсторите-резбари Димитър и Антон Станишев – в стил ампир, с малобройни, но едри резбовани орнаменти, прикрепени към дървената основа. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки. Под царските икони в медальони са изписани старозаветни събития. Те, както и иконостансните икони над тях, са рисувани от Никола Одринчанин.

Изключение правят главните икони на Иисус Христос и света Богородица, добавени в по-ново време, през 1912 г. Те са заменили две работи на Станислав Доспевски: неговото изображение на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус (1875) все още се намира в църквата, отделно от иконостаса, а това на Иисус Христос (1876) към 1959 г. се е пазело в Пловдивската митрополия.

През 1952 – 1953 г. с почина и благословението на тогавашния пловдивски митрополит Кирил храмът „Света Богородица“ е украсен със стенна живопис от Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Васил Захариев и др.[

В църковния двор са погребани Христо Данов, Йоаким Груев, Стоян Чалъков, пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим, Варлаам, Арсений, епископ Неофит Браницки и паднали за освобождението на Пловдив през 1878 г. руски офицери. 

Храмовият празник e на 15 август.