Повечето хора свързват Франция с най-приятните неща в живота – изискана кухня, превъзходни вина, висша мода и любов. За французина Клемон Боло-Суков обаче изкушението се оказва България. В последните шест години младият мъж живее у нас. Учи Българска народна хореография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, като паралелно с това развива и собствен бизнес.
„В Пловдив най-много харесвам Стария град”, призвана пред TrafficNews французинът. Впечатлен е от добре запазените стари къщи. Казва, че на това място има страхотен въздух и невероятен дух. А хората са изключително добронамерени.
Детството на Клемон Боло преминава в град Дижон, където се провежда фестивал, представящ традициите на страни от цял свят. Там за първи път вижда българска народна носия и така се заражда любовта му към страната ни. Започва да играе български хора и ръченица в състав за балкански танци във Франция. Когато е на 15 години, заедно с брат си и приятели посещават България.
Прибира се обратно във Франция, но в продължение на 10 години прекарва летата си в София. Така до 2013 г., когато решава да се премести за постоянно у нас и да се посвети на българските народни танци. Първоначално му било трудно да научи толкова много стъпки, но в същото време всяко ново хоро му се струвало все по-интересно. Бързо намира и приятели. Споделя, че повечето хора, които среща тук, са сърдечни и мили и го приемат с открити сърца. От тях учи първите си думи на български, като днес вече говори много добре езика ни.
Овладява и народните танци. А през изминалите няколко дни бе хореограф в ателието за танци на Фестивала на студентите-франкофони от Централна и Източна Европа. Припомняме, че Медицински университет – Пловдив бе домакин на забележителното събитие, което се провежда за първи път в България. В него участваха близо 100 студенти от 16 държави. Под ръководството на признати творци те ще работиха в 5 ателиета – за танц, театър, музика, дигитална култура и градско изкуство, за да създадат спектакъл, който представиха на публиката в края на събитието.