Скален масив над Юговското ханче привлича ентусиасти. Мястото е на по-малко от час от Пловдив и е притегателно за катерачите. Любителите обаче е нужно да бъдат придружени от професионален алпинист, който да гарантира безопасното изкачване до върха. От там се ракриват невероятни пейзажи, споделят любителите катерачи. 

Вижте видеото с дрон, заснето от колегата Авел Бялков: 

Въпреки че скалите край Юговското ханче са наричани "Славееви скали" от алпинистите, скален феномен със същото име има и на около 5,5км западно от град Велинград, в планинския масив Алабак. Те са уникален скален комплекс, който се намира в подножието на връх Черновец (Арапчал) северозападно от Велинград. От върха на скалния масив се открива удивителна панорамна гледка към Чепинската котловина, Велинград и заобикалящите го родопски дялове Алабак, Къркария и Баташка планина.

Маршрута към скалния феномен "Славееви скали" е добре маркиран и поддържан. Следвайте новите табели, изкачвайки се до параклиса "Свети Георги", над кв. "Каменица" и продължете към параклиса “Свети Никола”. Горският пункт в местността "Никульова църква" е своеобразно “кръстовище”, от което едината посока сочи към "Стария чарк", а другата - към "Славееви скали".

Широк горски път води към вашата крайна цел – скалния феномен с археологическа и историческа стойност, но в един момент маркировъчните табели отклоняват желаещите да се качат до "Славееви скали" от широкия път към планинска пътека, която се вие нагоре в гората. Чак когато изкачите билото, пред вас се възправя внушителният скален феномен. Услужлива ръка е поставила дървена стълба в основата на голямата "Славеева скала", за да може човек да се изкачи до най-високата ѝ точка. А оттам до хоризонта Родопите се ширват пред погледа в цялата си красота, величие и простор. Скалата е висока над 10 метра и се откроява сред останалите.

Славеевите скали са център на голям тракийски некропол от няколко квадратни километра Според изследователя скалните изсичания на "Славееви скала" сочат, че тук е имало култови съоръжения - жертвени олтари, басейни, ямки за жертвоприношения, а намерените при разкопки фрагменти от керамични съдове и глинени лъжички се отнасят до късната бронзова или ранната жеязна епоха.