Изграждането на отводнителна система в двора на Бачковския манастир и около църквите тече с пълна сила, предсде репортер на TrafficNews.bg. Спасителните дейности започнаха в началото на седмицата, обявиха от Българската патриаршия.  Светата обител от години се бори с пагубното влияние на влагата върху ценните стенописи в храмовете, затова отстраняването й е повече от наложително, за да има ефект от почистването и реставрацията им, пише PlovdivTime.bg.

Нужните средства бяха осигурени от правителството с личната подкрепа на министър председателя Бойко Борисов. През октомври кабинетът гласуваа субсидия от 310 000 лв. за извършване на необходимите строителни дейности.

Манастирското братство и лично игуменът на манастира  архимандрит Симон изразиха  благодарност си за подкрепата на ценната за всеки българин светиня.

Братята на светата обител не пропускат да поменат в ежедневните си молитви правителството на Република България и г-н Борисов.  Молим се за добро здраве и благ разум, за постигане на поставените цели „отечеству на ползу”, а също така за успешното провеждане на предстоящото почетно за страната ни европредседателство, за духовното и материално добруване на българския народ, пише още сайтът на Българската патриаршия.

Преди време, когато министър-председателят обяви решението на правителството архимандрит Симон дари копие от копие на чудотворната икона на Света Богородица с надеждата, че ще бди над Министерския съвет. Той обяви, че това е едва третото официално копие, което излиза от манастира - едно има в грузинската църква, а другото е в Берлин.

Още преди началото на ремонтните дейности от светата обител съобщиха, че градинката с фонтана в двора на манастира ще бъде премахната, за да бъде възстановено пространството в автентичния му вид и да не се създават допълнителни рискове за храма. Догодина в един от най-красивите манастирски комплекси в България ще бъде извършен мащабен ремонт на новото крило. Ще бъде подменена канализацията и ще бъде изградено парно отопление.

Не спират и реставрационните дейности в храма, където наред с черкуващите се работят активно и специалистите по възстановяването на стенописите.

Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан  в 1083 г. от севаст Григорий Бакуриани, по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта е част от Византийската империя. В устава на манастира се посочват мотивите за съграждането му – добрият плод, който всеки православен християнин трябва да принесе на Бога и спасението на душите. Делото е извършено изцяло с лични средства и „честни придобивки”, без да се използват по никакъв начин ангарии или незаплатен труд от страна на крепостните, принадлежащи на основателя. Броят на монасите е определен на 50 души и един игумен.

За нуждите на богослужението са осигурени богослужебни книги, утвари, икони, богослужебни одежди, някои от които с богата скъпоценна украса. Седемнадесет хрисовула и ред други официални документи дават нужната юридическа сила на статута и собствеността на обителта. Във всички стари източници манастирът се назовава Петриционски - гръцкият вариант на Петрички, както е старото име на местността, където е построен. Бачковски става в късното Средновековие, след възникването на едноименното село в близост. Бачкова се нарича нивата спомената в Устава и подарена също на манастира.

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363 г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали.

След падането на старата българска столица  Търновград в ръцете на турците през  1393 г., Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последният патриарх на Втората българска държава – Св.Патриарх Евтимий. Тук той е приел и кончината на благословения си живот. За съжаление времето и историческите премеждия не пожалват манастирската книжнина и ценности и сега данните с които разполагаме са доста оскъдни.

Началото на ХVІІ в. е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена при игумените Матей и Партений.  

През Възраждането българските монаси, независимо от затрудненото си положение, не пропускат да подкрепят нововъзникващото просветно дело. В тефтерите е отбелязана помощта им за първото градско пловдивско българско училище „Св.св. Кирил и Методий”. Пак по това време – първата половина на ХІХ в. – манастирът е разширен с втори двор, за нуждите на нарасналото, след реформите в Османската империя, поклонничество. В 1836 г. е построена в него третата манастирска черква – „Св. Никола”, изписана малко по-късно от Захари Зограф.

През втората половина на ХІХв. с разрастването на борбите за възстановяване на независима българска църква, нараства и напрежението сред манастирското братство. Гръцките монаси успяват да изнесат и скрият най-старите копия на манастирския Устав, на гръцки и грузински език, и сега те се намират в библиотеката „Кораис” на о.Хиос. Изнесени са и други книги и ценности. В края на века, след учредяването на Българската екзархия, съперничеството е окончателно разрешено с преминаването на Бачковския манастир в юрисдикцията на новата българска църква през 1894 г.

Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него се покоят костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил, пише в славната хроника на манастира, поместена на официалния сайт.