Счупените крайници, изкълчванията и охлузванията дебнат всеки пешеходец в дните след снеговалежи. Особено когато температурите се чудят дали искат да стоят под или над нулата. Грейне слънце за няколко часа - част от снега се стопи. Идва нощта, термометрите минат под нулата и стопеният сняг се превръща в няколкосантиметров, безмилостен към крайниците ни лед.

Всеки, на когото му се е налагало да минава пеша по Моста на Адата в Пловдив, знае какво изпитание за духа и тялото може да е това. По моста, свързващ районите "Северен" и "Източен", автобуси на градския транспорт не минават. Ако на човек му се налага да ползва моста, ще трябва да ходи пеша. Ако мостът дели работното място и жилището на човек, положението става още по-весело, защото преминаването му става ежедневие.

Да, ходенето е здраве, но нека видим дали това е така след снеговалеж в Пловдив. Да започнем от малко по-далеч - от булевард "България". От северната му страна положението е весело - почистена от сняг е новата велоалея, но не и намиращата се до нея пешеходна пътека. Или гази в снега, или си в нарушение. Друг вариант нямаш.

Когато човек премине от южната страна, откъм Панаира, положението не става по-добро. Напротив - влошава се. В понеделник сутринта там изобщо не бе чистено. Снегът бе намачкан само от най-прецаканите пешеходци - тези, които е трябвало да минат първи по този маршрут, може би още в неделя. Тясната "пътечка" е и замръзнала, което прави ходенето по нея доста рисково. Но отново варианти няма. 

Още по-сложно става, когато шофьор като този от снимката, паркира автомобила си точно върху утъпканата пътека, принуждавайки пешеходците да газят в буците лед отстрани. Да живее съобразителността на българския шофьор!

След като пешеходецът геройски преодолее паркирания автомобил, все още му остава задачата да гази в снега и леда. До завоя на булевард "България" към Моста на Адата няма и помен от пешеходна пътека. Както "истината е някъде там", можем да предполагаме, че и пътеката е някъде под снега и да газим смело.

Положението на самия мост изненадващо не е кой знае колко по-добро. Човек отново има право на избор - или гази в снега, или се мъчи да балансира върху няколкосантиметровия лед на тънката "пътечка". Отново направена от краката на пешеходци, а не от някой служител на "Чистота".

Грабваш кънките или шейната и се радваш това, което те очаква. От няколко месеца пешеходци и велосипедисти споделят тясното пространство, което преди бе само пешеходна пътека. Този път обаче дори получаващите специално внимание ползватели на велосипеди са пренебрегнати - не искаме дори да си помисляме какво би се случило, ако някой се опита да мине по моста с колело.

И за финал поглеждаме моста и от южната му страна, където положението е абсолютно същото. Да, платната са идеално почистени. Но за пешеходците (а в случая и велосипедистите) след снеговалежа никой не се сеща. А и те са хора, на които също им се налага да се придвижват. За минусовите температури не може да се направи нищо, това е природа.

Но за пътеките, по които се налага да крачим, може. За да не пълним спешните отделения със съмнения за счупени кости и да не псуваме повече от необходимото.

Още новини четете ТУК

Антон Биров, TNS.bg