Инвеститор унищожи археологически обект в центъра на Пловдив въпреки разпореждането на министъра на културата проучването да бъде завършено. Изринати са структури от Античността и Средновековието, които щяха да помогнат на археолозите да разкодират още парчета от историческия пъзел на древния Пловдив, съобщава PlovdivTime.bg

Инвеститорът „Пловдив билд 2016“ ЕООД е започнал работа на терен на ул. „Осъм“ № 11 в началото на годината и инвеститорът Крум Загоров се обърнал към археолозите от Регионалния Археологически музей  в Пловдив, за да изпълни изискванията на закона – изкопните дейности в историческата зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“ да се извършват под наблюдението на археолозите. Договорът между инвеститора и РАМ-Пловдив е сключен на 15 май 2017 г.

След началото на изкопните работи в терена срещу Малката базилика се появили и първите предмети - знак, че в зоната има наситеност на археологически пластове. Наблюдаващият археолог Елена Божинова се обърнала към Министерство на културата, а оттам изпратили комисия. Специалистите излезли със становище, че за историята на Пловдив е важно теренът да бъде проучен.

„Започнахме работа и откритията на място не ни разочароваха. Имаше интересни археологически пластове, добре запазени. Документирахме няколко строителни периода“, заяви пред PlovdivTime Елена Божинова и допълни, че сградите от най-ранните периоди са били градени с камък и хоросанова спойка.

Става дума за сгради от 2 и началото на 3 век. В този пласт Божинова и колегите й открили много богати и интересни находки. Спед тях имало няколко оловни печата с изображения върху тях, няколко екзагии – теглилки, колективни находки от сребърни и бронзови монети.  

Това ги кара да предполагат, че сградата не е била просто жилищна, а вероятно се е ползвала с търговска цел или в нея е живял човек, свързан с контрола върху търговията. Към богатите находки се отнася и капаче от слонова кост с релефно изображение на бог Сабазий. Ювелирно изработено, то е истинска наслада за окото.

Специалистите смятат, че предметът е внесен от Мала Азия и датира от 2 или началото на 3 век. На място за намерени около 100 сребърни и бронзови монети от Римския, Средновековния и Османския периоди,  хромелен камък (б.а.  ръчна мелница за мелене на жито) с изградено глинобитно корито до него за събиране на брашното, запазено в оригиналното си положение.

За съжаление всичко това беше унищожено, казва Елена Божинова.

Унищожени са и структури от Средновековието, които са изключително интересни. На мястото археолозите откриха некропол с 80 гроба, както и каменни градежи с многоцветна украса.

Градежът е квадров, нещо което не е характерно за епохата на Средновековието. Тук в Пловдив нямаме открит друг аналог за толкова богата и представителна сграда от този период, каза Божинова.

Тя и колегите й предполагат, че е възможно да става дума за някакъв манастирски комплекс. В проучената зона са открити няколко землянки, но най-интересна е изцяло запазена печка за готвене с изградена от камъни горивна камера със сводеста конструкция.

Любопитното е, че при градежа й е използвана една тежест, която най-вероятно е още от тракийско време. Обитателите на мястото са я намерили и са я преизползвали за градежа на тази печка. Отгоре е направен много прецизно плот, измазан с хоросан, използван за печене на хляб и други изделия. 

Такова стабилно готварско съоръжение, идеално запазено, е забележително за епохата на Средновековието, че дори и за Античността, каза Божинова. За съжаление печката вече е само част от снимковия материал на специалистите, защото инвеститорът на обекта прекратил разкопките и не се подчинил на разпореждането на Министерството на културата проучването да продължи във фиксиран от ведомството  срок – само 6 дни.

Инвеститорът прекрати археологическите разкопки преди те да бъдат приключени. Беше извикана експертна комисия от Министерството на културата на 9 август т.г., която реши разкопките да продължат и бе даден краен срок, в който да приключат. След това отново трябваше да бъде свикана експертна комисия от министерството и тя да реши какво ще се случва с обекта.

В протокола се посочва работата на археолозите да продължи до изчерпване на културните напластявания, където е възможно, както и демонтирането на археологически структури до котата на фундиране на бъдещата сграда. Комисията в състав Стоилка Игнатова и арх. Слави Славов от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в МК и регионалния представител на НИНКН арх. Жана Джугаланова е препоръчала археологическото проучване да продължи и в централната южна и югозападна част на парцела. Това обаче не се е случило.  

Въпреки този протокол, подписан от министъра на културата, инвеститорът изгреба с багери археологията от обекта и го бетонира.  Сред унищожените структури са и няколко християнски гроба, останали непроучени под по-късни каменни стени. Костите на покойниците са изхвърлени като боклук на депото за строителни отпадъци.

Това е прецедент в историята на пловдивската археология. Няма друг случай строителят да не се съобрази с решение на министъра на културата. Подали сме сигнал до Министерството на културата. Направиха проверка на място и сега очакваме решението, каза Елена Божинова.

Имотът на ул. „Осъм“ 11 е с обща площ 424 кв м. Собственик е Георги Димитров Караджов и неговите наследници. Те са и възложители на строежа. Според договора инвеститор е „Пловдив билд 2016“ ЕООД на Крум Загоров. Загоров е бил шеф на дирекция „Социални дейности“ в Община Пловдив.  

Той е координатор по безопасност и здраве на строителната площадка, става ясно от информационната табела. Жилищната сграда се строи от фирма „Михаела-76“ ЕООД, а строителният надзор се осъществява от „Буров Консулт“ ЕООД.