Менчето, до което преди 150 години е докосвал устни Хаджи Димитър, пази  в дома си Христо Свинаров. 88-годишният свеженец е внук на един от хората, които са били до войводата в последните му дни. Дядото - също Христо Свинаров, навремето носел храна и вода на хаджията, както и отвара от лековити билки. Той помогнал за погребението му и за донасянето на камъка, който обозначил мястото, където били заровени тленните останки.

Не говорел много. Не издавал тайни. Всяка сутрин излизал с ценния меден съд и се прибирал късно вечер. „Навремето хората са били по-мълчаливи, мъжете не са обяснявали на жените си къде ходят и какво правят”, разказва пред PlovdivNow.bg възрастният мъж. Съпругата му баба Ана обаче знаела, че под върха е скрит Хаджи Димитър. Тя съхранила менчето и го пазила като светиня до смъртта си.

„През 1947 г. събираха бакър да прекарват тока. Баща ми беше изкарал всичко, което намерил вкъщи. А баба, като видя, че ще дава и това менче, се развика: Ей, недей бе, хаджията е ял от него“, спомня си Христо Свинаров.

Когато напускала този свят, баба Ана заръчала на децата и внуците: Тоя медник да не излиза от къщата. Да го пазите. И до днес 200-годишното менче се пази в дома.

Христо Свинаров пък помогнал много за намирането на лобното място на Хаджи Димитър. Както вече съобщихме, гл. ас. Олег Константинов, негови студенти от Благоевград и хора от Брезово и Свежен откриха камъка, под който е погребан войводата. 

 „Хаджи Димитър не е загинал в боя на Бузлуджа, бил е тежко ранен. Няколко четници го измъкват и го носят над Свежен, където остава  14 дни до смъртта си. Минават през село Турия, нощуват на една воденица. След това минават през къщата на свещеника на Турия и оттам го носят горе, под връх Кадрафил. Намерихме предполагаемия път, по който са минали. Проходихме го и това лято за първи път ще направим поход от Бузлуджа до връх Кадрафил”, разказа кметът на Свежен Христо Енков.

В подкрепа на тази теория има и няколко неоспорими факта. На първо място това е народната памет. Второ, запазен е официален документ, пълномощно, което Общинският съвет на Сливен издава на майката на Хаджи Димитър, за да дойде в Свежен да вземе костите му. Има запазена и кореспонденция между тукашния и домлянския кмет. „Българската православна църква изпраща викария на Пловдивския митрополит, за да опее Хаджи Димитър в Свежен. И това също е документирано”, обясни кметът. В пътеводител на Сливен от 30-те години на миналия век  една от забележителностите е гробът на хаджията, за който е написано  „загинал на връх Кадрафил”.    

В поемата си „Хаджи Димитър” пък Христо Ботев много точно описва мястото на кончината му - сърдитото слънце, небето с обсипаните звезди, жътварките нейде исамодивите  не са метафора, а самата истина. Под Кадрафил е имало ниви, които са се жънели през лятото. Затова в стихотворението е написано: “Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни!” Само тук е можело да се чуят тези песни, не и на Бузлуджа. А над камъка има място, наречено Самодивското сборище. Навремето и хайдутите избягвали да минават оттам, защото имало самодиви.