Сергей е осъждан общо три пъти – за нанасяне на телесни повреди и хулиганство, като престъплението, в което понастоящем е обвинен, е извършено в изпитателния срок на условното му осъждане. Артур е осъждан веднъж – за притежание на наркотични вещества, като настоящото му деяние също е в изпитателния срок на условното му осъждане.

Така накратко изглеждат криминалните досиета на двамата арменци, арестувани за стрелбата срещу пловдивчанина Атанас Карастойчев. В неделя, около 7 часа двама мъже с гумени маски на лицата нападат мъжа, който е портиер в нощен клуб. Те го причакват пред дома му, единият изпразва в него и колата му цял пълнител, а след това бяга. Атанас е прострелян в двата крака, като куршумите минават на сантиметър от феморалната /бедрената/ артерия. Мотивът за нападението е доста тривиален – преди около два месеца Карастойчев не е пуснал в клуба единия от нападателите, тъй като имал прояви, които управата на  заведението не толерирала.

Арменецът обаче приел това доста лично и решил, че трябва да отмъсти за засегната си чест с …убийство. На база събраните доказателства Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение за опит за предумишлено убийство, тъй като очевидно не се касае само за сплашване. Нападателите са се подготвили старателно –  купили са си незаконни пистолети, снабдили са се с гумени маски, оставили са си телефоните при съпругите си в Слънчев бряг, осигурили са си алиби.

Разбира се, допуснали са и доста грешки, което е позволило на полицията да ги залови в рамките на 24 часа.

Но да се върнем към криминалните досиета на двамата задържани. Четири условни присъди, телесни повреди, хулиганства, наркотици. Изниква резонния въпрос – Защо чужди граждани с безобразно поведение, безчинстват, пребиват хора, стрелят по тях, спазвайки някакъв собственик съмнителен кодекс на честта и никой не е направил постъпки да ги екстрадира?

Всъщност Сергей и Артур далеч не са единствените, които се считат за недосегаеми. Преди две години арменци се стреляха край Пловдив и един бе откаран в болница с 6 огнестрелни рани. Той обаче също отказа да даде информация на разследващите органи. Впоследствие стрелецът – 41- годишният Васил Тайрян  бе обвинен в опит за убийство  и осъден на 5 години. Той бе изпразнил цял пълнител в своя сънародник Тигран Бегиян, но въпреки това последният категорично отказваше да свидетелства срещу него. Само преди две седмици в „Гагарин” бе запален буса на арменски търговец, а няколко месеца по-рано с нож бе намушкан друг търговец от Руския пазар.

 Двете престъпления според представители на арменската общност са свързани, но далеч не са единствени. Всъщност, след палежа  арменци предупредиха, че  „Ако сега не ги разкрият, следващият път ще разследват убийство”.  Е, прогнозата се оказа почти вярна. Две седмици по-късно полицията разследва опит за убийство. Ако стрелецът се беше упражнявал малко повече,  нещата можеха да бъдат и с трагичен завършек.

Подвизите на „арменските” бригади – скандали, сблъсъци и побоища в заведенията под тепетата – вече са нарицателни. Членовете им се изживяват като мафиоти от 90-те и демонстрират поведение, по – подходящо за някой руски сериал. „Движат се на групи от 15-20 души. Половината от тях са с анцузи. Влизат в заведенията, заяждат се за дреболии, карат се с охраната, готови са да скочат на бой по всяко време и за всичко. Смятат, че никой няма право нищо да им отказва” , коментира собственик на пловдивски клуб, пожелал анонимност. Имало е и случаи , в които арменците са изнудвали с финансови претенции собственици на заведения.

Омертата, която се шири сред преселниците, прави разкриването на тези престъпления изключително трудно.  Според арменските „традиции“ тези проблеми трябва да се решават вътре в  общността, без да се намесват институциите, чието задължение е да се грижат за реда и законността в държавата. 

В самата общност обаче също има напрежение и разделение. Арменците, пристигнали от бившата СССР тук преди 20-25 години и припознали България като втора родина, не желаят етносът да бъде свързван с  подобни мафиотски войни.  Те обаче признават, че заедно с тези, които са изградили тук домовете и семействата си, са пристигнали и доста техни сънародници, които отказват спазват законите. Те и наследниците им живеят с манталитета на арменските бандити от съветско време  и презират институции като полиция, прокуратура и съд.  Също така признават, че имат средства да се справят с проблема, но това на практика означава война в общността.

Държавата и нейните институции имат достатъчно механизми и лостове да покажат, че животът не е филм и законите важат за всички. Остава да го направи.