Когато се говори за изкуствен интелект в новините, обичайният разговор тръгва в една посока – грешки, халюцинации, фалшиви факти. Данните от проучването за нагласите на читателите към използването на изкуствен интелект в новините, проведено от TrafficNews в сътрудничество с Департамент „Медии и комуникация“ на Нов български университет, показват, че общественият страх е различен. И той е по-дълбок.

Оказва се, че аудиторията не се плаши най-много от това машината да сбърка. Плаши се от това журналистиката да загуби гласа си.

В поредица от материали авторите на изследването посочват, че читателите не отхвърлят изкуствения интелект като инструмент. Напротив – мнозинството приемат използването му при наличие на човешки контрол и прозрачност. Основният извод бе, че проблемът не е в технологията, а в отговорността и ясното обозначаване на ролята ѝ.

Проучване на TrafficNews показва: Изкуственият интелект не плаши читателите, плаши ги липсата на отговорностПроблемът не е в алгоритмите, а в това дали журналистите реално проверяват какво публикуват, посочват анализаторите

По-късно стана ясно, че анализът очертава конкретни „червени линии“. Данните показаха ясно разграничение между помощ и подмяна: ИИ е приемлив при технически и подпомагащи дейности, но не и като автономен автор на анализи, разследвания и материали по социално чувствителни теми. Публиката настоява журналистът да остане носител на преценката и моралната отговорност.

Къде свършва помощта и започва подмяната: червените линии пред ИИ в журналистикатаЧитателите на TrafficNews очертават ясни граници – изкуственият интелект може да помага, но не и да мисли вместо журналиста

Сега анализът стига още по-далеч. Кръстосаните отговори в проучването показват, че за значителна част от отговорилите в онлайн анкетите, рискът новините да станат безлични и стерилни се възприема като по-голяма заплаха от фактологичните неточности. Дори при хипотеза за технически коректен текст, създаден от изкуствен интелект, липсата на човешка перспектива поражда съмнение.

Особено показателна е зависимостта между предпочитанието към човешки автор и аргументите за доверие. Участниците в проучването, които заявяват, че биха избрали новина, написана от журналист, по-често посочват като причина „лична позиция“, „контекст“, „отговорност“ и „човешка чувствителност“. Това означава, че доверието не се гради само върху точността на информацията, а върху усещането, че зад текста стои човек.

Друг кръстосан резултат подсилва този извод. Сред респондентите, които изразяват опасения от навлизането на ИИ в медиите, доминиращият мотив не е страх от дезинформация, а от обезличаване. Новината, според тях, не е просто предаване на факти, а избор на акценти, интерпретация и поета позиция.

Дори сред технологично активните участници – онези, които използват ИИ инструменти в ежедневието си – се запазва ясно изразено предпочитание журналистът да остане водещият фактор при създаването на съдържание. Това показва, че скептицизмът не е продиктуван от страх от новото, а от осъзнаване на границите му.

Проучването поставя медиите пред неудобен въпрос – ако журналистиката се сведе до автоматизирано производство на текстове, какво я отличава от обикновен информационен поток?

Новината не е просто сбор от проверени данни. Тя е контекст, глас и отговорност. Когато тези елементи изчезнат, дори най-прецизният алгоритъм не може да компенсира липсата на човешко присъствие.

Изводът от съвместното изследване на TrafficNews и Департамент „Медии и комуникация“ в Нов български университет е ясен: аудиторията не отхвърля технологиите. Тя отхвърля обезличаването.

Изкуственият интелект може да бъде мощен инструмент в ръцете на журналиста и той го използва все по-често в работата си. Но ако се превърне в негов заместител, рискът не е просто технологичен. Рискът е журналистиката да загуби собствената си идентичност, а заедно с нея и доверието, което трудно се печели и лесно се губи.