През последната година светът стана свидетел на безпрецедентен скок в публичното използване на генеративен изкуствен интелект. Доклад, публикуван от Института Ройтерс за изследване на журналистиката, показва, че макар употребата на изкуствен интелект да расте със скорост, три пъти по-бърза от първоначалното разпространение на интернет, доверието към тази технология, особено в новинарския сектор, е силно ограничено. Докладът е изготвен след проучване в шест държави – Аржентина, Дания, Франция, Япония, Обединеното кралство и САЩ.

Мълниеносно навлизане и промяна в навиците

Данните показват, че употребата на изкуствен интелект експлодира. Делът на хората, които заявяват, че някога са използвали чатбот (като ChatGPT), е скочил от 40% на 61% само за една година. Седмичната употреба почти се е удвоила – от 18% през 2024 г. на 34% през 2025 г. За сравнение, на интернет му е отнело около три години, за да постигне подобен ръст в края на 90-те и началото на 2000-те.

ChatGPT остава най-популярната система, използвана от 22% от анкетираните, следвана от Gemini на Google (18%), Copilot на Microsoft (12%) и Meta AI на компанията-майка на Facebook (12%).

Най-значимата промяна обаче е в начина, по който хората използват изкуствен интелект:

  1. Търсене на информация: Седмичното използване на изкуствен интелект за получаване на информация се е удвоило (от 11% на 24%), като основна причина за използването му. Конкретните задачи, като търсене на съвети и отговори на въпроси, също са нараснали от 6% до 11%.
  2. Новините остават в периферията: Въпреки общия ръст при използването, получаването на новини чрез системи за изкуствен интелект все още е слабо, макар и да се е удвоила – от 3% до 6% седмично. Младите потребители на възраст 18-24 г. са по-склонни да използват AI, за да им помогне да разберат новинарски материал (48%), отколкото по-възрастните (27% от 55+).

Новото лице на търсачките и дилемата на медиите

Сред един от основните двигатели на увчеличеното използване на изкуствен интелект е неговата интеграция в други широкоизползвани продукти, каквито са например търсачките. Вече 54% от анкетираните заявяват, че са виждали отговор, генериран от AI (като Google ‘AI Overviews’) на търсенията си.

Това развитие поражда сериозни притеснения за новинарските издателства:

  • Доверие: 50% от тези, които са срещали отговори от AI, им се доверяват. Те оценяват бързината, удобството и способността на AI да агрегира огромни количества информация.
  • Условно доверие: Доверието е условно, особено в области с висок залог като здравеопазване и политика, където много потребители проверяват отговорите чрез традиционни източници.
  • Кликовете намаляват: Само около една трета (33%) от потребителите, които виждат отговори от изкуствен интелект споделят, че винаги или често кликват върху източниците (линковете), предоставени в резюмето, докато 28% го правят рядко или просто не го правят. Това показва риск за трафика, който традиционно новинарските медии получават от търсачките.

Пропаст в комфорта: Защо обществото не иска новини, написани от изкуствен интелект

Когато става въпрос за използването на AI в новинарския сектор, обществените нагласи са смесени, но силно предпазливи, показва проучването. Медиите са един от секторите (заедно с правителство и политиците), при които песимистите надхвърлят оптимистите по отношение на това как изкуственият интелект ще подобри потребителското преживяване.

Най-очевидното откритие е т.нар. „пропаст в комфорта“ между създаваните от изкуствен интелект и от хора новини:

  • Едва 12% от анкетираните се чувстват комфортно с новини, създадени изцяло от ИИ.
  • Този процент се повишава до 21%, ако има намесен човек в процеса.
  • Комфортът скача до 43%, ако човек ръководи процеса по създаването на журналистическия материал с помощта на изкуствен интелект.
  • Най-висок е комфортът при новини, създадени изцяло от човек – 62%.

Тази пропаст се наблюдава във всички демографски групи и във всички шест държави.

Какъв AI в новините е приемлив?

Общественото одобрение силно зависи от това за какви задачи се използва изкуствен интелект в новинарските редакции:

  • Приемливи задачи: Хората се чувстват най-комфортно с използването на AI за редакция на правопис и граматика (55%) или превод от и на различни езици (53%).
  • Неприемливи задачи: Комфортът е значително по-нисък при пренаписване на съдържание за различни аудитории (30%), създаване на реалистично изображение, когато няма реална снимка (26%), и използване на изкуствени автори на съдържанието (19%).

Липса на доверие в надзора над съдържанието

Въпреки че издателите често подчертават значението на човешкия надзор върху AI продукцията, обществеността не е убедена в рутинните проверки:

  • Само 33% от анкетираните смятат, че журналистите „винаги“ или „често“ проверяват резултатите от AI, преди да ги публикуват.
  • Това недоверие е по-ниско във Великобритания (25%) и по-високо в Япония (42%) и Аржентина (44%).
  • Хората, които имат силно доверие в новините, са много по-склонни да вярват, че се извършват такива проверки (57%), отколкото тези, които силно не им се доверяват (19%).

Обществените очаквания за въздействието на AI върху новините са смесени: хората предполагат, че AI ще направи новините по-евтини за производство (+39 процентни пункта) и по-актуални (+22). В същото време обаче се очаква AI да направи новините по-малко прозрачни (-8) и по-малко надеждни (-19). Тези нагласи показват, че потребителите виждат AI като инструмент, който облагодетелства най-вече издателите, а не самите тях.

Слаба видимост на AI функциите

Въпреки нарастващата употреба на изкуствен интелект в редакционните процеси, повечето хора (60%) все още не виждат редовно насочени към аудиторията AI функции (като резюмета или чатботове) в новинарските сайтове или приложения.

Едва 19% от потребителите споделят, че са виждали етикети и маркировки, че съдържанието е създадено с AI, въпреки че 77% консумират новини всеки ден. Това предполага значително разминаване между внедряването на AI в медиите и публичната му видимост.

Докладът на Институтът Ройтерс документира бързия обществен преход към използването на генеративен изкуствен интелект, като информацията се превръща в основната му функция. Въпреки това за журналистиката ситуацията остава сложна. Наличието на "пропаст в доверието" между новините като цяло и най-използваните инструменти за изкуствен интелект е добра новина за тези медии, които са готови да инвестират в оригинални репортажи и материали, подчертавайки човешкото участие в процесите.

Обществеността ясно очаква големи разлики в това колко отговорно различните медии ще използват изкуствен интелект (43%), което дава възможност на утвърдените медии да се разграничават от съдържание, генерирано с помощта на такива инструменти.