Когато миналата година Европа прие регламента до 2035 г. всички автомобили, продавани в региона, да бъдат с нулеви емисии, изникна и най-очевидният въпрос: кой ще плати за това?

Защото бензиновите и дизеловите автомобили са рентабилен бизнес – не само за техните производители, но и за петролните концерни, които рафинират горивата за тях. Тези превозни средства осигуряват дивиденти и за друг сектор, който често се пренебрегва: европейските правителства, които през последните 50 години превърнаха двигателите с вътрешно горене в машини за данъци.

Само за миналата година първите пет европейски икономики са генерирали повече от 150 млрд. евро от данъци върху горивата, или около 2% от общите събрани от тях данъци. Тези пари финансират много болници, училища и други социални разходи. Само в Обединеното кралство таксите върху бензина и дизела се очаква да донесат 24,3 млрд. паунда (31 млрд. долара) през 2023-2024 г. - повече от това, което британското правителство взема от данъците върху алкохола и тютюна взети заедно или от данъка върху капиталовите печалби.

Ако европейските правителства успеят да осъществят своите зелени планове, голяма част от тези приходи ще изчезнат след 25 години. Така че планираната замяна трябва да започне незабавно, не само поради големите суми, но и поради сложността на всяка алтернатива.