Края на юли е. В този чат за възрастни се познаваме вече почти година и не можем да си омръзнем. Да, при това без да сме влизали в стая за секс. Така и не намерихме момент в който това да е възможно и удобно и за двама ни. А може би отдавна и престанахме да търсим този момент, защото разговорите ни, споделените преживявания, желания и фантазии ни доставяха страхотни емоции. Така си допаднахме в начина по който мислим за секс, че не беше нужно да управляваме анимираните си кукли, за да се отведем до края. Да, аз повече говоря, )) ти повече мълчиш, но ни е приятно, забавно, вълнуващо… Говорили сме за какво ли не, казали сме си какво ли не, но един разговор от самото начало, по точно няколко фрази от него не могат да излязат от съзнанието ми и с всеки изминат ден, седмица, месец го завладяват все по-настойчиво. „… Мечтаем за едно и също. … Мечтите трябва да се сбъдват, нали? …” Да, нещо такова ми каза ти. Както се казва, с моите камъни по моята глава. )) … Дали го мислеше или го каза само заради играта? – това си мислех в началото. … а сега… „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” ……….. Само това кънтеше в главата ми. … Боже, защо все по-често мисля за това? Защо? Защо? Защо? …… Да, Кристина, ти отлично знаеш защо. Вече знаеш. … Отдавна знаеш. … Да, знам. Знам, че те искам. Знам, че искам да бъда с теб. Да ти се отдам. Да ме любиш, да ме обладаваш, да ме чукаш…
…………
„Мечтите трябва да се сбъдват!” … Да, така е. Само че за да се случи това, трябва малко усилие. Трябва да се направи нужното, за да се сбъднат. … Ето, така беше и с моята отдавнашна мечта – да бъда с двама мъже. Благодаря ти, че ме подтикна, че ме окуражи да осъществя мечтата си. … След като го поисках, след като му го казах ясно, без заобикалки, то се случи. … Невероятно изживяване! Искам го отново! … Оказа се, че притесненията ми са били напразни. След като го направихме, когато видя, че съм щастлива, Той ме попита:„защо до сега не си го поискала, защо не си ми казала, след като толкова си го желала?” … Да, наистина. Никой не ми беше виновен. Не веднъж сме говорили по въпроса. Уж на шега, но сме го обсъждали. Уж на шега, но ми е предлагал да го направим. Да опитаме и това. … И когато трябваше просто да кажа „Да, искам! ”, вместо да го изкрещя както ми диктуваше страстта, устата ми изплюваше свенливото „Ти си ми достатъчен. ” …… А сега??? Ако го пропусна кой ще е виновен? Да, пак аз … Не, не съм ученичка. Няма отново сама да си изграждам прегради, които после трудно да събарям. … Ще ти кажа. Още днес. Пък света няма да свърши, ако откажеш….
…………
Пак си бъбрим в чата. … За щастие, вече нямам ангажименти. Никакви. Свободна съм. Лято е. … Днес! Днес е деня! Днес или никога!
…………
– Боби, тук в тази игра само сме говорили за секс. Не ти ли се е искало до сега и да го направим?
– … Защото аз искам! – сменям рязко поредната тема аз.
………. Секунди – векове …………
– Казвал съм ти, че предпочитам разговора, но щом искаш, добре. Не мога да ти откажа. – казваш ти и на монитора замигва някаква икона….
– Боби, аз го искам … не тук. Аз те искам истински! – изстрелвам бързо аз, прочитайки че въпроса ми е подвеждащ. Явно си разбрал, че искам да играем.
………. Отново секунди – векове …………
– Криси,… Знам, че обичаш да ме възбуждаш и сега го направи за секунди. Но имай предвид, че не съм от желязо. )))
Опитваш се да си двусмислен, само че аз усещам, че отлично ме разбираш и очакваш да направя последната крачка. О, да! Ще я направя. Веднага. … „Е, Кристина, видя ли, че не било страшно?” – си мисля аз докато пиша:
– 08ХХ ХХХ ХХХ – обади ми се!
…………
После е лесно. Измислила съм го. Не бих ти се обадила без план. Аз отивам „на гости на нашите”, а ще се срещнем на морето. Примерно в Созопол. Или пък в Несебър. … По-добре да е Несебър. Има повече хора по улиците, а и повече ми харесва. Правя резервация. Оказва се трудна задача в пика на сезона и за малко не ми проваля плана. Но накрая всичко се нарежда. … И ето най-после ще се срещнем. Аз… малко съм нетърпелива, а и пътя ми е по-малко и пристигам първа. Настанявам се и слизам в кафето на хотела. Късния след обяд е. Нервно ми е и през пет минути проверявам телефона си за часа. … А, ето! Това трябва да си ти. Звъня ти и виждам като отговаряш на обаждането ми. Помахвам ти с ръка. Да, ето те. Ти си. )) Почти такъв, какъвто си те представям. Всъщност външността ти няма голямо значение. Щом съм стигнала до тук знам, че тя няма да ме спре да го направя. Все пак съм доволна, че нямам особени разминавания с очакванията. … Доколкото мога да усетя и при теб е така. … Цветя и целувка. … Почти ученическа. ))
… Боже, Боби, нали те предупредих да не носиш цветя? Къде да ги сложа? В тази жега ще се скапят за час. … Знам, – ми казваш ти, – само че по-скоро не бих дошъл, отколкото да пристигна без цветя при жена като теб. … Да, мил си. Мъж си. С главно М. Не съм си и помисляла, че ще изпълниш молбата ми да не носиш цветя. Та ти не си пъпчив тийнейджър, който би си спестил ангажимента с удовлетворение. Сигурно затова всички стойностни мъже в живота ми са били значително по-възрастни от мен. Заради главното М. Много ме говорят за това. Знам какво си мислят и им се присмивам. Все ми е едно. Повечето ми връстници са си мислили, че както те в мен виждат само цици и задник, така аз съм обладана само от мисълта за парчето им. Че това е най-важното… Уфффф! Защо сега си мисля подобни глупости? Сега, днес, само ти си важен. … Пием кафе, говорим, усмихваме се един на друг. Особено първото и до някъде третото. … Началото е малко по-зле от колкото очаквах. Разговора е не особено съдържателен – приятен, но малко муден. „Е, Кристина, нали винаги си много отворена? Хайде сега да те видим”.
… „Отворена съм обаче … не се срещам всеки ден с … любовник. … Че и от нета. … От нета пък никога. За пръв път се случва. … От нета. … Да … Нормално е да се притеснявам. Та преди половин час дори не знаех как точно изглежда” – говоря сама на себе си аз. … Слава Богу, макар и постепенно нещата се подобряват. … Става време да се поразходим и да помислим за вечеря. Знам едно страхотно местенце в стария Несебър и искам да те заведа там. Да, непременно! … Само че преди това, трябва да се преоблечем. А стаята е една…. А аз… Боже, това аз ли съм? Аз сега не искам да оставаме сами. Трябва ми малко време. Още малко. … Само че ти си мъж с главно М и го разбираш. И тактично се качваш, приготвяш бързо и ме чакаш в кафето. … А аз… Аз стоя дълго пред огледалото. Искам тази вечер да съм най-красивата на света. Всяка вечер го искам, но тази вечер го искам заради теб.
Искам да изглеждам едновременно и класна и предизвикателна, и стилна и секси. Искам тази вечер всички мъже да ти завиждат, че съм с теб. Че съм твоя! … „Боже, този куфар събра толкова малко неща!”, се ядосвам на ум, прехвърляйки за сетен път 5-6 тоалета, които бях взела. … „Дали да не е това?” … „Не, черното е покана за секс, да. Но не му е сега времето. А и на тази рокличка половината ефект се губи без чорапи. … Пък чорапи през юли на морето….” … „Добре, а това?” … „Оххх, ризката е страхотна, но трябва да я сложа с дънковите поличка или панталонки. Не, искам да съм по-специална! Ако утре стигнем до плаж или басейн ще ги сложа, но сега не!”……….. В крайна сметка обличам едно секси комплектче – корсет с гол гръб с много връзки и къса до средата на бедрата поличка – цветна, двулицева, двупластова, с едро плисе за много обем. … „Хм, само да не ми изскочат гърдите, както в онази кръчма в морската градина”, се подсмихвам аз докато се гримирам и ги наблюдавам как, освободени от сутиен, „плуват” в отвореното деколте на корсета, припомняйки си как с този комплект веднъж играх рок с един от приятелите на мъжа ми на един купон на компанията и при едно от премятанията, гълъбчетата излетяха от гнездото. :D:D ……
„Хм….Мъжът ми…” … Да, знаех си че ще дойде и този момент. … Усмивката ми се стопява. … Не че до сега не си го бях мислила, но … до сега беше само намерение. А сега …… Сега е по-различно. Сега съм тук с теб и… … „Само, че … Той е най-страхотния мъж на света! Това не го застрашава. Той е Единствен! Това е … Това ЩЕ е само секс. Веднъж… Няколко пъти… Няма значение. Само секс, също както и когато Той….” … и тук прекъсвам мислите си рязко, като се поглеждам строго в огледалото, стиснала заплашително към себе си юмрук и дори произнасяща на глас „Стига! Не си разваляй момента! Престани!!!” … Настроението ми се връща бързо. Обувам си красиви високи обувки. … „За до кръчмата не е проблем, обаче ако Боби поиска да се разхождаме по калдаръмите, с тези кокили ще бера ядове. … Нищо, ако иска да се разхождаме там, ще ме носи!”, си мисля аз и се подхилвам със звук, докато заключвайки вратата на хотелската стая си представям жена 178 см, качена на „конче”. … Пазете се транспаранти )))………….
……………………
Разходката е хубава. Приятна. Около нас е пълно с хора. Ние постепенно се отпускаме. Все повече и повече. Ти ме прегръщаш през рамото. През кръста. Гледаме морето. Разговаряме. Смеем се. Спираме се често и … да, вече се целуваме. ))) Стигаме до ресторанта. На самия бряг. Слабите вълни се разбиват в стената само на метър-два под краката ни. … Хапваме лека морска храна. Пием червено вино. … Стеснителността вече я няма. Изпари се. Гледаме се право в очите, а очите ни говорят: „ Желая те!” … Да, вече го искаме. Много го искаме. … Но не бързаме. Пропуснахме момента за светкавичен секс. … По моя вина. ))) … Сега вече друго е по-вълнуващо. Съзнателно, умишлено се бавим за да се насладим на бушуващото желание и така да го увеличим стократно. … Плащаме и се отправяме обратно към хотела. … Улиците пак са пълни с хора. Даже с повече. Не ме притеснява нищо. Всичко около нас е фон за нашето желание, нашата страст. … Пак гледаме морето. Пак ме прегръщаш, пак се спираме, пак се целуваме. … Само че сега целувките ни са страстни, френски… Моите пръсти се забиват в гърба ти, устните ни са впити едни в други, езиците ни проникват дълбоко в устата на другия. … Само че сега ме прегръщаш силно и ръката ти докосва гърдата ми, а другата притиска нежно дупето ми….. Влизаме в бара на хотела. Поръчваме бутилка вино за стаята и по една напитка, докато починем от разходката. … „За мен мартини, моля! … Сухо, с лед и две маслинки.” )))) … Паля цигара. Втора, веднага след нея. Отпивам няколко пъти. Мартинито е супер. Но… но аз вече не мога и не искам да чакам. Аз вече мисля само за секс. За това как проникваш в мен. Гърдите ми се повдигат и спускат отчетливо в такт с дълбокото ми дишане. Аз вече чувствам влагата между краката си. … Поглеждам те право в очите и без сянка от срам, докато си мисля „Да, Кристина, това вече си ти. Така те харесвам!” обзета от безумно желание, прекъсвано от дълбокото ми дишане ти казвам – бавно и тихо, но уверено и ясно:
– Боби…. желая те! Отдавна съм мокра и безумно те желая! … Вземи ме! … Люби ме! … Обладай ме! … Искам да ме чукаш! Сега! …
………………..
И се извива буря. … Буря от страст. … Плащаме бързо, и ставаме без да допием напитките си. Само отваряме бутилката с виното и бързо, почти тичешком тръгваме към стаята. А в стаята… там аз едва успявам да оставя бутилката на бюрото пред огледалото. … „Вратата още се затваря”, когато без да сваляме дрехите и обувките си, аз вече съм с гръб към теб, наведена, разкрачена и облегната на същото това бюро, а ти вече повдигнал роклята ми, отместваш бързо в страни малките полупрозрачни и ужасно мокри прашки и ……
Влизаш в мен силно и бързо. Без подготовка. До край! Задържаш се така няколко мига, за да се насладиш на усещането че вече си в мен и на силния стон, преминал в сладострастно пъшкане, които проникването ти изтръгва от гърдите ми. … Аз вече не съм на себе си. Аз съм луда от желание.
… Както и ти. … Още веднъж почти го вадиш и ми го набиваш до дъно. … Отново изстенвам силно. Чувствам се освободена. Не ми пука дали някой ще ме чуе. …
Пак го вадиш и с главичката потриваш леко клитора ми. Съсредоточавам се върху това с наслада но… ти я заменяш с друга, за миг нанизвайки ме отново на члена си като на кол. … И отново изтръгваш моето гърлено „Ааааах” … Харесва ти да доминираш. Моите невъздържани стонове те влудяват и повтаряш това още няколко пъти, вадейки и набивайки ми до болка и последния негов милиметър. … Докато в един момент стискаш силно дупето ми и започваш да ме чукаш като за пръв и последен път в живота си.
Шибаш ме бързо. Силно. Без почивка. Мощните ти тласъци ще ме съборят на земята, ако не държиш здраво с ръце задника ми. … С всяко едно движение чувствам как члена ти достига чак до матката ми, а от мощните ти тласъци гърдите ми се люлеят полусвободни, почти напълно изскочили от корсета.
… Всеки твой тласък завършва с вълничка пробягваща по плътта на задника ми и с плясъка чуващ се при допира му с потните ти слабини. … Ние се любим.
… Ние се чукаме. … Ние го правим страстно, диво, невъздържано, шумно. … Аз вече стена постоянно. Аз вече скимтя като разгонена самка. Аз вече почти викам, опитвайки се да те посрещам с ханша си за още по-дълбоко проникване. … Това те възбужда допълнително и ти от време на време, придърпвайки тялото ми към твоето, главата ми към твоята, с палец на едната ръка вкаран в ануса ми и хванал с другата здраво косите ми, задъхан, ми говориш в ухото мръсотии.
… Полудяла от възбуда, обезумяла от удоволствието което ми доставя проникването между краката ми на парчето свръхвъзбудено месо, забравила за всяка задръжка, аз те насърчавам вулгарно, отговарям ти по същия начин. …… Страхотно! Невероятно! Дяволски яко чукане! Върховен секс!!!
…… Впила до болка пръсти в бюрото… във всичко до което се докосна, усещам, че краката ми започват да треперят. Започвам вече да трептя на члена ти когато усещам, че ти също искаш да свършиш. Успявам да впия дясната си ръка в задника ти и притискайки те към себе си, да изкрещя:
– В МЕН !!!
и оставам така докато горещата ти сперма се излива в мен, силата на оргазмите ни разтърсва цялото ми тяло, а съзнанието ми отстъпва пред сладката бяла мъгла…
TrafficNews.bg
Още от категорията
"Гунди - легенда за любовта" е първият филм с над 500 000 продадени билета в България