Емоционално недостъпните мъже имат едно общо качество – те са неустоимо привлекателни за повечето от нас. Загадъчността и неразказаните истории, които крият и които са ги довели до тази самодостатъчност, ни предизвикват веднага – "той ще се разкрие на мен", "само на мен ще каже, ще го накарам". Скоро обаче се оказва, че сме потънали до ушите в предизвикателство, което вместо удовлетворение, ни носи празнота.

Как да познаем емоционално непристъпния мъж

Той видимо не е привлечен от никоя жена, не флиртува открито – но и няма против жените да правят първите крачки. А те обикновено не пристъпваt, ами направо скачат. Този горд и затворен тип няма нужда да търси женското внимание – то му се гарантира заради загадъчността и липсата на интерес от негова страна.

Или флиртува, но поставя бариери. Има и друг тип недостъпни мъже – те са склонни да канят жените на среща, да флиртуват и да започват връзка, но до определена дълбочина. По-навътре те не се откриват пред никого. За съжаление, докато разберем това – вече е твърде късно и сме хлътнали безнадеждно.

Емоционално непристъпният мъж никога не се открива напълно. Когато сме в началото на връзка с такъв мъж, те не обичат да разказват за детството си, за училище или стари случки, за други жени и в никой случай – как са се чувствали или какво са мислели. Те остават затворена книга.

Този тип мъже се отдръпва навътре при всеки опит да разберем нещо за него, да поставим общуването си на по-дълбоко, по-лично ниво. Забравете за разговори за "Живота, Вселената и Всичко останало". Темите ще се изчерпват до злободневното и конкретното.

Това не го прави непременно безчувствен или повърхностен. Просто не иска някой да се рови в душата му. А тези жени, които са привлечени от него, целят точно това – да го разкрият напълно. Нерядко зад тази непристъпност се крие емоционална травма и да е невъзможно и за самия мъж да я преодолее.

Можем ли да „превземем” непристъпната крепост

Много интересно е мотивацията ни в този случай: наистина ли сме привлечени или го правим да зарадваме егото си, че сме успели да превземем целта. В първия случай ще сме в състояние да забележим самия човек до нас, докато във втория - егото ни ще ни заслепява и залъгва, а в тази игра няма победители, има само жертви. Ако наистина харесваме емоционално непристъпния мъж и усещаме, че има шанс за една такава връзка, то задължително трябва да опитаме заедно да той да се разкрие пред нас.

Като сами дадем пример, без натрапчивост, колко пълноценна може да е една връзка. Като се забавляваме открито на присъсвието си, на срещите и малките мигове.

Като не подхождаме с очакванията, че щом ние изразяваме любовта си по определен начин, човекът отсреща ще го прави по-същия начин. Понякога точно това ни пречи и не само във връзките, а и в приятелствата, семейните отношения - ние сме различни и изразяваме емоциите си по различен начин. Тази толерантност спестява много разочарования.

Като не спираме да се оглеждаме за неговите начини да се разкрива пред нас. Може да е разказ за домашен любимец или за старо хоби – дори и малкото споделено от личния свят е победа. С времето кодовете, които разпознаваме, ще са повече, сигналите ще са по-ясни и път ще се открие.

Като не пристъпваме с агресия и натиск, досадни въпроси и подробности. Като не го притискаме да се запознава с приятелите и родителите ни и не го дърпаме твърде силно в собствения си свят. Давайки глътка възраст, възможност за крачка встрани, всъщност го караме да вдига малко по малко бариерата си.

Като му даваме възможността да си тръгне когато иска и дадем ясно да се разбере, че всеки е свободен да направи избор, дали да бъде с някой или не, дали да споделя или не. Никой не е вързан завинаги с друг, ако сам не го пожелае.

Да не прекаляваме с думи за себе си, нашите чувства, нашето огорчение, разочарование – цялото това мрънкане „ти не споделяш с мен...”, „Какво си мислиш сега...’, го отблъсква по-силно от всичко.

Кога да се откажем?

Понякога една крепост е непревземаема, защото наистина никой не може да я превземе. А обсадата е уморително и изтощително занимание. И всичко, което намираме вътре, може пък изобщо да не струва усилията. Затова е много важно да спрем навреме.

Когато наистина много се уморим да проявяваме качества, които не са ни присъщи – търпение, внимание, ненатрапчивост и т.н.

Когато забележите, че няма никакъв прогрес от негова страна и с месеци наред вие продължавате изобщо да не сте наясно с чувствата му.

Когато той не показва никакви признаци на привързаност пред другите хора, т.е. вие продължавате да сте една от многото и всъщност никоя за него.

Откажете се, когато е рано, защото нямаме време да се занимаваме с човек, който не го е грижа, вместо да се намерим с човек, който ще ни цени и харесва и ще показва на света щастието, че е с вас.

 

Източник: hera.bg